Ако здравеопазването е част от националната сигурност, не може безотговорно и безкритерийно да се създават частни лечебни заведения (видео)
Липсва грижа за пациентите, прекарали инсулт, след активно лечение. След изписването им от болница липсват звена за долекуване, рехабилитация и палиативни грижи. Държавата е създала близо 400 болници за активно лечение с цел финансова изгода, но е оставила тежестта от възстановяването на болните изцяло върху техните семейства. За това алармира адв. Мария Петрова в предаването „Извън сценария“ по Евроком.

Остри критики бяха насочени и към разходването на средства за пиар кампании от страна на НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. По думите на Петрова тези пари са похарчени неефективно, докато 2025 г. е отчела най-ниския брой трансплантации в България. Тя посочи липсата на стратегия, неработещата електронна система и конфликтите между трансплантиращите болници като основни причини за кризата в сектора.
„Темата за детското здравеопазване се използва за политически цели“, категорична е адв. Петрова. Още от времето, когато специалисти и не толкова, започнаха да коментират съществуващата сграда. Защото не сградата лекува. Лекуват хората, които работят вътре в нея.
Обстановката, средата може и да е важна, но не е решаваща. Въпреки че през пролетта на 2025 г. държавата обеща до края на годината Бургас да има детска болница, адв. Петрова изрази сериозни съмнения относно осигуряването на медицински персонал за нея. Тя допълни, че сградите не лекуват сами, а лекарите, връщащи се от чужбина, търсят добре организирана работна среда, каквато у нас липсва. Самата Петрова често критикува управлението на болниците и здравните власти, заради което в миналото е получавала заплахи.
Що се касае до надионалната детска болница в София едва ли ще бъде построена скоро, но безспорно ще бъде употребена за политически цели за пореден път. Липсата на дългосрочна стратегия за подготовка и обучение на кадри по педиатрия, всяка построена сграда ще остане „куха“. За да се върнат лекари, работещи в чужбина е необходима добре организирана, сигурна работна среда, а не красива сграда. Една малка част от тези, които се върнаха са разочаровани, защото са принуждавани да работят не медицина, базирана на доказателства, не медицина в полза на пациента, а в полза на определени лобита – финансови лобита.
С отпадането на лимитите по решение на Върховния съд ние не само отворихме кутия на Пандора, но ние принудително измъкнахме цялото зло от нея, при което определени учстници разбраха, че рано или късно и те ще бъдат засегнати, затова вкараха един абсолютно противоконституционен текст в закона за здравното осигуряване, с който се казва, че когато самата каса няма бюджет, може да спре плащанията. И оттук на кого плаща? Много често държавни и общински болници са уведомявани от райоинните каси, че поради липса на средства, надлимитните им дейности няма да бъдт изплатени. Въпросът е какъв е принципът, по който се решава на кого ще се изплати и на кого – не надлимитната дейност. Не сме чули обаче от такъв проблем да се оплакват частни болници. И тук целта е една – да бъде съсипано публичното здравеопазване и всички да се редим пред частните болници.
Ако се изходи от факта, че здравеопазването е част от националната сигурност, не може да се подхожда толкова безотговорно и безкритерийно към създаването на частни лечебни заведения, които, условно казано, само бъркат в кацата с меда, но не искат да споделят „жилото“ – тежките случай, спешната помощ, че в тях се работят предимно клинични пътеки, които са по-добре финансирани, че една голяма част от тях нямат спешни отделения или дори не работят 24 часа! Защото законът допусна това! Липсата на публично здравеопазване засяга най-вече хората в провинцията.
Винаги, когато един министър започне да организира много кръгли маси, хъбове, обществени експертни и не толкова експертни съвете, възниква съмнение дали този здравен министър има достатъчно визия и капацитет да управлява съответното министерство.
Национален раков план – стои в едно чекмедже и никой не се сеща за него, макар че специалистъте, които го изработиха получиха не лоши хонорари за това. В резултат – след година-две отново ще се „констатира“, че за онкопациентите не се прави нищи, отново ще се разпише една карта на пациента, ще се използва политически човешкото страдание.
Парите, отделени за пиар на здравната каса, при положение, че е една, без конкуренция и вирее добре, или на ИА“Медицински надзор“, не са нищо повече от много добър начин да се сключи договор и съвсем легално да се дадат едни пари на едни хора. Защо няма риск-мениджмът в здравната каса, в болниците, но има пиар, или говорител на болницата. Не бива да подценяваме пиарите, но без да има съизмерима стойност на тяхната работа. Въпреки рекламните кампании на ИА „Медицински надзор“, 2025 г. е годината с най0малко трансплантации. И ако висш държавен служител може да пререди за трансплантация останалите чакащи, тогава обществото ни едва ли се нуждае от засаждането на рози, организирането на мотокрос, осветяване на сгради в различни цветове или какво ли не още от страна на ръководството на агенцията? Това са грешно дадени пари!
Една част от младите надигнаха глава за протест, но са твърде млади, в тях едва са натрупани знания и опит, за да променят системата.
Може да гласуваме известна доза наивен оптитимизъм, че нещата ще се променят, но не до толкова, че да повярваме, че с тези хора нещата ще се променят!