Една четвърт от българите са отлагали определена медицинска процедура заради липса на финансови средства
За около 800 хиляди души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест, каза за БТА Димитър Ганев, директор на „Тренд“, който представи данни от проучването „Нагласи към системата на здравеопазването в България“.
Проучването е извършено чрез 1003 ефективни интервюта с пълнолетни респонденти чрез пряко стандартизирано интервю „лице в лице“, в периода 3-10 февруари 2026 г. Ганев участва в дискусия „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“, организиран от Българския лекарски съюз, на която представи данните от проучването.
Близо една четвърт от българите са отлагали определена медицинска процедура заради липса на финансови средства, каза още Ганев. За 40% разходите за здравеопазването са умерена тежест, а за 13% тези разходи не представляват никаква тежест. Четири процента от участниците посочват, че нямат никакви разходи за здравеопазване, а други 4% отговарят, че не могат да преценят каква тежест за тях са разходите за здравеопазване.
Данните показват, че най-високо е доверието към личните лекари и лекари специалисти, като общият процент на отговорилите, че имат голямо доверие и че по-скоро имат доверие достига 80%, каза още той. По думите му доверието в институциите традиционно е най-ниско. Никакво доверие на личните лекари и на лекарите специалисти нямат по 3% от запитаните, никакво доверие на общинските и държавните болници нямат 8% от запитаните, 9% от участниците нямат никакво доверие на частните болници, 19% нямат никакво доверие на НЗОК, 21% нямат никакво доверие на Министерството на здравеопазването, а 18% – на частните застрахователни компании, показват резултатите от проучването.
Запитани дали пакетът от здравни услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива, отговаря или не на нуждите на пациентите, 40% посочват, че по-скоро не отговаря, а три процента казват, че напълно отговаря.
Според 47% от участниците в проучването здравните услуги, които трябва да бъдат включени или по-добре заплатени от НЗОК, са образните изследвания – ехография, мамография, изследване с ядрено-магнитен резонанс, скенер. За профилактични прегледи и изследвания, както и за скъпи терапии и специализирани лечения отговарят по 37% от запитаните. За по-високо реимбурсиране от НЗОК или за заплащане от страна на НЗОК за рехабилитация и медицински изделия отговарят по 12%, показват още данните. По-добре платени или включени нови дентални услуги искат 35% от запитаните.
Без допълнително здравно осигуряване са 76% от участниците в проучването, 18% имат допълнително здравно осигуряване, а 6% не знаят дали имат или не са отговорили на въпроса.
На въпрос дали през последната година им се е случвало да доплащат за здравни услуги извън потребителската такса, която заплащат, половината от участниците отговарят, че им се е случвало, на 38% от запитаните не им се е случвало, а 12% казват, че не им се е налагало да ползват здравни услуги през последната година. Най-голям процент – 67%, е било доплащането за лекарства, следвано от доплащането за преглед при личен лекар или специалист – 57%, показват още данните. Почти всеки трети – 28%, казва, че е доплащал за медицински консумативи, 20% – за болнично лечение, 14% – за избор на екип, 9% – за рехабилитация, 4% – за дентални услуги, 1% -дарение на лечебното заведение.
От участниците в проучването 87% не са си проверявали пациентското досие. От 13%, които са проверявали пациентското си досие, 84% не са открили нередности в него, 12% са открили, а останалите не отговарят на въпроса.
Запитани дали през последната година са преминали годишен профилактичен преглед, който се покрива от здравната им осигуровка, 59% отговарят положително. Основните проблеми на здравната система в България според 45% от запитаните са нерегламентираните плащания или корупционни практики, според 41% – липса на достатъчно медицински специалисти, според 32% – лошо управление на лечебните заведения, според 28% – недостатъчен контрол върху качеството на медицинските услуги, според 25% – неравномерен достъп в различни региони на страната, и др.
На въпрос дали подкрепят въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение за лекарите в България 80% отговарят утвърдително, 6% не подкрепят, а 14% не могат да преценят, 76% от участниците смятат, че този тип обучение ще повиши доверието им в здравната система.
Според 73% – 727 респондента от участниците в проучването пациентите трябва да участват активно в контрола на медицинската дейност, като всеки втори от тях казва, че този контрол трябва да се осъществява чрез подаване на сигнали и жалби. Контрол чрез мобилно приложение за потвърждаване на извършени дейности или чрез онлайн платформа за обратна връзка и сигнали подкрепят общо 67% от запитаните, а за контрол чрез електронно досие с достъп за пациента се обявяват 37%, показват още резултатите.
