Превърнали сме дерматологията и пластично-възстановителната хирургия в предимно естетична и сме забравили за индикациите в медицината. Това каза адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско и фармацевтично право в студиото на Bulgaria ON AIR, коментирайки случая с починала в хода на естетични интервенции пациентка.
Припомняме, че Лидия Димитрова почина след като се подложи на нова козметична процедура в началото на март – инжектиране на хиалуронова киселина за увеличаване на бюста. Няколко дни по-късно получава инфекция и въпреки проведеното лечение в столична болница не успява да оцелее. Лекарят, извършил интервенцията е доктор Борис Дашков.
Тъй като по случая все още тече разследване и информацията, с която разполага не е пълна, адв. Петрова се спя на подобните практики по принцип и посочи пропуските и неточностите в системата, които позволяват такива неща на практика.
Това, което се пренебрегва са индикациите. Защо едно нещо, което би трябвало да се прави по медицински индикации, в един момент се превръща в предимно естетична процедура.
„Желанието да се постигнат определени резултати и комерсиализацията са много по-силни от възможностите ни да регулираме случващото се. Няма как да избегнем това, че има хора, особено жени, които са готови на всичко, за да получат желаната от тях интервенция. В 21 век това е грижа на самия пациент. Не съм изненадана, че това (поставянето на хиалурон в гърдите – бел. ред.) е потърсено от тази пациентка и е допуснато. Грижата за здравето е предимно на пациентите. Отговорност на лекарите е да ни информират за рисковете“, коментира тя.
Какво си представя и иска пациента е едно, но то е различно от това, което медицината налага с оглед на безопасността.
Като голям проблем за нашата страна адв. Петрова посочи факта, че на места, където е разрешено да извършват такива интервенции – медицински центрове, лекарски кабинети, няма нормативни изисквания и не се обръща внимание дали те биха могли даа се справят с евентуалнитеусложнения, които могат да възникнат след манипулация.
Контролът, който трябва да се упражнява, идва от медицински стандарти, а в България това е огромен проблем с това. Има специалности, в които те липсват, а има и такива, които си позволяват да надграждат нормативната уредба над закона, категорична бе адв. д-р Петрова. Според думите ѝ по някои специалности такива стандарти изобщо липсват, а там където ги има, си позволяват да надграждат нормативната уредба над закона. „Това, което се случи и с медицинския стандарт по Дерматология и венерология.
Причината за липса на стандарти е желанието да се постигнат определени резултати, комерсиализацията и маркетингът в медицината са много по-силни пато порив, като действие, отколкото възможностите ние да регулираме това, което се случва.
Не по-малко пагубна е и рекламата на лекари и медицински продукти в социалните мрежи, за която, за разлика от страни тако Белгия, Турция, у нас все още няма регулация, каза адв. Петрова и подкрепи казаното с пример за групите зза подпомагане по естетични и други въпроси в социалните мрежи. Според нея теса типичен пример за синдрома на Дънинг-Крюгер. „Това са хора, които разполагат с много информация по теемата, но не могат да отсеят кое е вярното.“
Проф. Мая Арегирова, началник на Клиника по изгаряния коментира, подкрепи казаното от адв. Петрова за нуждата от стандарти и контрол на лечебните заведения от страна на РЗИ, на ИАМН. Тя заяви категорично, че поставянето на хиалуронова киселина в гърдите противоречи на добрата медицинска практика.
Контролът върху подобни действия минава през Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която, за да ги осъществи, трябва да има стандарт върху който да „стъпи“ – завърши коментара си адв. Петрова.
