Постижимо ли е? В Хирургия една медицинска сестра на всеки седем пациенти
Болнично отделение с интензивни легла трябва да разполага с такъв брой медицински сестри, че за две легла да отговаря една сестра, при 24-часов непрекъснат режим. Ако отделението е хирургия, е нужна медицинска сестра на всеки седем пациенти, тоест фактически използвани легла.
Тези изисквания са заложени в действащия от няколко месеца стандарт по здравни грижи, който задава модел както за болниците, така и за извънболничните звена у нас. Има и гратисен период от 10 години за достигане на пълните изисквания.
Моделът е разработен от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, с идеята да се осигури качествена грижа за пациентите и спокойствие за медицинските специалисти. Преди няколко дни от Българското сдружение на частните болници заведоха дело срещу този стандарт във Върховния административен съд.
Стандартът по здравни грижи, обнародван през октомври миналата година, определя какво представляват този вид грижи, изискванията към медицинските кадри, нивата на контрол върху извършваните дейности. В новите правила е заложен индивидуален план за здравни грижи за всеки пациент, а контролът включва и удовлетвореността на пациентите и техните близки. В стандарта са разписани изискванията за осигуреност на лечебните заведения с персонал, който да се грижи за болните. Именно тези изисквания, свързани с брой медицински сестри, акушерки, лаборанти и други специалисти спрямо броя легла в дадена структура, атакуват от Сдружението на частните болници, с жалба срещу целия стандарт.
„Имаме много общински болници в райони със силно намалено население, които имат огромен леглови фонд, наследен от социализма, който общинските съвети на тези населени места не се решават да закрият, защото като ги закрият един път, после откриване няма. За да изпълнят стандарта, подобни болници трябва да наемат на всяко едно от тези полупразни легла такива медицински сестри, които няма какво да работят, но трябва да им се плащат заплати. Това изискване е напълно неизпълнимо, особено от такива болници“, коментира Красимир Грудев, председател на Сдружението. Така той аргументира основната причина да атакуват стандарта. Според тях има други начини за преодоляване на кадровата криза в здравеопазването, особено със специалистите по здравни грижи.
Броят на специалистите по здравни грижи трябва да се определя от натовареността на лечебното заведение, изтъква Грудев. По думите му, с въвежданите нормативни изисквания ще има „насилствено разпределяне на медицинските специалисти по места, на които не са нужни и отнемането им от места, където са нужни„.
По данни, цитирани от Грудев, към момента в болниците у нас работят около 18 хиляди медицински сестри. Нужни са още толкова, за да бъдат изпълнени новите изисквания, твърди той. Според него качеството на грижата за пациента може да се подобри чрез непрекъсната квалификация и на сестрите, и на лекарите.
В страна като Нидерландия медицинските сестри имат 7 степени на квалификация и през целия си живот се стремят да постигнат по-високата степен, което означава по-големи правомощия, по-добро заплащане и т.н. Не е лошо да се помисли за нещо, което отдавна не се прави в България и повечето страни в ЕС, но все още съществува в Сърбия и Македония – възможност обучението на медицинските сестри да започне още в средните училища, теоретичната част, и да продължи в колежи и медицински университети.
Заложен брой медицински сестри спрямо броя легла в дадена болнична структура гарантира качество на грижата, смята Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Такива изисквания е имало в медицинските стандарти у нас, но постепенно са отпаднали.
Тази методика беше апробирана в няколко болници, консултирана е с главни сестри. Тя е работеща. Ние сме казали колко броя трябва да има спрямо броя на фактически заетите легла. Това е написано в стандарта. Освен това, пациентите са с различна тежест на заболяванията, ние сме определили степените на тежест. В момента липсват много медицински сестри и на тяхно място се наемат студенти по медицина, студенти по здравни грижи, здравни асистенти. Това трябва да се прекрати. Не може една медицинска сестра да работи с няколко здравни асистента, които тя да контролира.
До 5 години от приемане на наредбата е допустимо отклонение с 30%, а в срок до 10 години допустимото отклонение е 10%, уточнява Недкова. Стандартът предвижда още 20% от необходимия брой специалисти по здравни грижи да бъдат допълнени от здравни асистенти, на които да се поверят базови грижи за пациентите.
Медицинските специалисти по здравни грижи са критично малко – сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, изтъква тя.
Те би трябвало да работят много повече в извънболничната помощ, защото там е превенцията, политиката на профилактика на болестите, на промоцията на здраве, работата в домашни условия.
Петя Недкова напомня още, че Националната здравна карта не е отменена, а там ясно се указва какви са необходимостите в отделните региони на страната.
Според стандарта, при част от болничните структури броят на медицинските сестри е обвързан с броя на леглата. При друга част – с броя на лежащите пациенти. Към момента броят на медицинските сестри в болниците се определя според потребностите, подчертава Красимир Грудев. Голямо значение има колко сложни са медицинските процедури, които се извършват на пациента, както и неговото състояние.
И от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи, и от Сдружението на частните болници настояват за национална политика за насърчаване на младите хора да избират професиите по здравни грижи.
