Стандарт по палиативни грижи – ключова стъпка за здравеопазването
Медицинските стандарти в здравеопазването представляват официално утвърдени насоки, които определят минималните изисквания за качество и безопасност на медицинските услуги. Те са разработени с цел да гарантират ефективността и безопасността на лечението, както и равен достъп до здравни грижи за всички пациенти. Това споделя в интервю за БНР проф. Любима Деспотова-Толева, председател на БДПГПМ.
Първият стандарт по палиативни грижи бе разработен от работна група съгласно Заповед № РД-09-169 от 2012 година на министъра на здравеопазването и съдържа основните характеристики на палиативните грижи, видовете медицински дейности, изискванията към квалификацията и професионалната компетентност на медицинските кадри, критериите за качество на палиативните грижи, структурите във всичките нива на здравеопазване, които оказват палиативни грижи, включително необходимото оборудване и апаратура.
Този стандарт бе публикуван в пилотния брой на Folia Palliatrica през 2017-та и оттогава ние предприемаме редовни опити да убедим МЗ да го приеме. Досега безуспешно.
Нужна ли е промяна?
Представеният пред МЗ стандарт е разработен в съответствие с най-добрите международни практики, но би било добре да бъде осъвременен в съответствие с новата дефиниция за палиативни грижи и най-новите международни приети документи в тази област, включително промените, въведени в универсалното здравно покритие, които включват палиативните грижи.
Как изглеждат палиативните грижи в страната към настоящия момент?
В съответствие с Глобалния атлас на палиативните грижи България е поставена в групата на страните с фрагментирано изолирано предоставяне на палиативните грижи. Към настоящия момент от палиативни грижи, заплащани от здравната каса, могат да се възползват само онкологични пациенти по една единствена пътека 253. Тези пациенти са по-малко от една трета от всички пациенти, имащи необходимост от палиативни грижи.
У нас липсват отделения за палиативни грижи, кабинети по палиативни грижи в първичната практика, обучени специалисти. Броят на хосписите, рагистрирани по закона за лечебните заведения намалява с всяка година. От общо регистрирани 173 хосписа към настоящия момент са активни 49. Проблем е, че като хосписи се рекламират заведения, които не са хосписи в смисъла на закона, а близките се подвеждат и доверват близките си на такъв необучен персонал.
По думите на министъра на здравеопазването, „към настоящия момент опитът на страната ни по отношение на продължителните грижи за тежкоболни пациенти е много ограничен и това е област, която предстои да развиваме, тъй като тя е недоразвита и недофинансирана. Необходими са последователни политики и подготовка на квалифицирани специалисти, изграждане на услуги, интегрирането им в цялостен комплекс от социални и здравни дейности“.
Какво е нужно, за да се приемат тези стандарти?
Медицинските стандарти в България се утвърждават и подписват от министъра на здравеопазването. Това става чрез издаването на наредби, обнародвани в „Държавен вестник“. Т.е необходим е само един подпис на министъра на здравеопазването.
Какъв ангажимент пое служебният министър на здравеопазването?
По време на тематичната среща, посветена на палиативните грижи в Британското посолство, министърът на здравеопазването пое ангажимент министерството да се опита да приеме стандарта с уговорката, че животът на служебния кабинет е къс.
Каква стъпка в развитието на палиативните грижи е приемането на медицинските стандарти?
Това е една от трите най-важни стъпки, заедно с утвърждаването на клинична специалност по палиативна медицина при наличието вече на научна такава, акредитирана преди две години и от разширяването на заплащането на палиативните грижи за неонкологични пациенти от НЗОК.
Негово превъзходителство посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси счита, че „това е ключовата стъпка, която ще гарантира последователност, качество и достъп до тази жизненоважна грижа за всеки пациент в България. Стандартите са основата, върху която можем да градим реална, устойчива и достъпна палиативна грижа в България“.
Каква помощ предложи Великобритания по време на срещата?
Експерна помощ при организиране на трите основни дейности: осъвременяване на стандарта, обучението и съвети относно организацията и източниците на финансиране.
Обучение на специалистите по темата – какво е нужно?
Съгласието на МЗ. Необходимо е да се изменни и допълни наредба №1 на за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.
Ние сме готови, изработили сме обучителните програми за всички образователни нива: бакалаври, магистри – лекари, следдипломно обучение, обучение по програма за придобиване на клинична специалност по палиативна медицина, а също така и за вече акредитираната научна и образователна степен „доктор“. Имаме разработени програми и за немедицински специалисти, които работят по немедицинските аспекти на палиативните грижи.
Защо в България има стигма по темата и неразбиране от страна на лекарската гилдия?
Липса на приоритет. Палиативната медицина никога не е била приоритет в здравната система на България. Поради неразбиране на важността ѝ е пренебрегвана и поставяна на заден план. Неразбиране на проблемите на палиативните пациенти, техните семейства, както и неразбиране на загубите, които търпят самействата, обществото и държавата от страна на институциите — институционална стигма. Липсва образование и обучение по палиативна медицина и информираност в обществото.
Проф. д-р Любима Деспотова-Толева е специалист по детски болести, обща медицина, а понастоящем е приключила и специализация по детска кардиология. Преподава обща медицина и води редица курсове за следдипломно обучение в тези области и други свързани области в Медицински Университет-Пловдив и в Медицински Факултет към Тракийски Университет в Стара Загора. Работи в сътрудничество с редица водещи университети, където специализира, провежда научни изследвания и изнася лекции (Оксфорд, Великобритания; Университет на Илинойс, Чикаго, САЩ; Токио,Япония; Швейцария, Австрия, Германия, Италия, Исландия, Финландия, Унгария, Гърция и други). Автор и съавтор на над 20 монографии, учебници и ръководства, над 120 научни публикации в чужбина и у нас. Често цитиран автор. Член на бордовете на три европейски организации, научен редактор на европейско медицинско списание. Награждавана е за научната си работа и приноси. Основните й разработки са в областта на детското здраве, интензивната терапия и апаратната вентилация, общата медицина, продължителните грижи и палиативната медицина, електронното здраве, съвременната медицинска наука и преподаване и др. Ръководител на докторанти, част от които вече са защитили успешно научните си разработки под нейно ръководство. Ръководител, координатор и старши изследовател в множество европейски и национални изследователски и образователни проекти. Активно публикува не само в научната периодика, но и в различни медии.
