Българското здравеопазване функционира като аритметичен сбор от търговски субекти

Българското здравеопазване продължава да функционира като аритметичен сбор от търговски субекти, а липсата на ясни регулации води до тежки диспропорции в заплащането на медицинските специалисти. Така д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването накратко характеризита състоянието на здравеопазвато у нас.

Вървим към напълно частно здравеопазване. По данни на Националния статистически институт към края на 2024 г. от 387 болници в страната, едва 98 са общински и те са със затихващи функции. В тях, на основен договор, работи едва 10% – 2 990 лекари от лекарския ресурс в страната – от общо 30 149 медици. Всеки 9 от всеки 10 лекари са извън общинската болнична система. А тя е тази, която поема социално слабите, хронично болните, непатежоспособните и лекува по недобрефинансраните клинични пътеки.

Това е обяснимо, като се има предвид че общинските болници в по-голямата си част са в малките населени места, там, където демографската и финансова диспропорция са най-силно изразени. Застаряващо население, абдикация на държавата от здравеопазаването и липса на финансов интерес от страна на частните инвеститори поради слана възвращаемост на вложенията. Всичко това води до намаляване на качеството в общинските лечебни заведения, поради спад на работещите в тях, а с това и намаляване на обема дейност и на леглата в тях.

Виждаме тежките диспропорции във възнагражденията на всички в системата. Имаме възнаграждения на лекари, които месечно са над 50 000 лева, както и такива под 2000 лева“, разкри д-р Виткова. Подобна е ситуацията и при медицинските сестри, където някои получават по 5000 лева, докато други работят на минимална работна заплата, защото липсва регулация чрез законов механизъм.

Съдбата на общинските болници е трагична. Началото на този процес – унищожаване на публичното здравеопазванете е в ход от 1997 г. насам. И това няма как да не е така, след като обърнахме здравеопазването на пазар, болниците в търговски дружества, а лекарите в търговци. Това никъде другаде го няма по света. Има обществено и частно здравеопазване, но при нас всичко е пари. Казваха, че така и лекарите, и пациентите ще са доволни, но стана точно обратното.

Случилото се с общинската болница в Пазарджик е нагледен пример за това, което очаква и други болници в страната. За съжаление повечето от тях са в отдалечение, с недобра комуникация и лошаа транспортна структура места – Видин, Берковица…

Липсата на здравна стратегия води до това цели региони на страната вече да са оголени от болнична помощ и обратното – няколко региона са със свръхконцентрация. Няма държава, няма държавни контролни органи и всички си затварят очите какво се случва по отношение на здравеопазването като цяло и в частност на болничната медицинска помощ.

Периферията е оголена от кадри, има свръхконцентрация на болнична помощ в няколко града. Трябва да се реши ще спрем ли строителството на все нови и нови болници в София, Пловдив и Варна. Какво ще правим с кадрите, ще завършват днес държавна поръчка и утре ще заминат за чужбина? Или ще въведем някакви ограничения? Който иска да замине за чужбина – плаща си обучението и заминава, но който е завършил държавна поръчка да даде дължимото на обществото, което е инвестирало в неговото образование. При специализация: държавна поръчка – договор – работиш. Искаш да специализираш в чужбина – плащаш си специализацията и заминаваш. Другото е ужасно несправедливо към обществото.

Вършят към изчезване общинските болници… Много хора и сега нямат никакъв достъп до здравеопазване, нямаме никаква превенция и откриваме пациентите със социалнозначими заболявания твърде късно, когато плащат най-високата цена.

Но държавата непрекъснато разрешава откриване на все нови и нови, най-вече частни болници, защото обществени няма, обществените загиват.

Да, така е. Не само се откриват нови частни болници, но под рубриката „Нови дейности“ съществуващите разширяват своята дейност. През 1997 г. имахме 144 болници, които бяха предостатъчни, с по-голям брой болнични легла на глава от население, отколкото средно в Европа бяхме тогава – сега сме надминали отдавна този брой, това е една от причините, тъй като нашата система е направена така, че тя финансира обороти, тя не финансира дейности.

Липсата на продължителна здравна стратегия и контрол не само в областта на строителството и на разширяване на обема на болничната помощ – никой не контролира защо нараства така главоломно броят на преминалите лица през болница. Абсолютно излишна хоспитализация, само и само да се въртят оборотите, защото финансовото състояние на болницата зависи от оборота на болницата. И никой не си задава въпроса, че всичкото това се случва – и разкриването на нови болници, и на по-голям брой болнични легла, и увеличаването на броя на хоспитализациите, това се случва, след като нашето население е намаляло с 2 милиона жители.

Значи намаляваме с 2 милиона жители, непрекъснато нарастват парите за здравеопазване, особено в болничната помощ, дефицитите се задълбочават, качеството – не бих казала, че върви във възходяща градация, напротив, точно обратното. Държавата е абдикирала, напълно е абдикирала. 

Няма друга европейска държава наказва най-уязвимата част от населението си – каквито са болните хора – да плаща толкова много? Доплащане 40% от лечението и всякакви други измислени административна такси… Всяка болница измисля за какво да взема допълнителни пари…

По различни случаи сме сезирали Министерството на здравеопазването за неправомерно вземане на колосални суми понякога от болнични лечебни заведения при лечението на пациенти в болница. Извършват се проверки, някои от които завършват след повече от 1 година с констатация, че има нарушение, но срокът е изтекъл и не могат да се наложат санкции.

Решението е в дългосрочна здравна стратегия, която нито една партия не е в състояние да изгради сама, още повче в кратки срокове.