Ново: НПО-тата да внасят предложения до министъра на здравеопазването за национални здравни програми
Неправителствени организации с дейност в областта на защитата на правата и интересите на пациентите, включително представителните организации за защита правата на пациентите, да имат право да внасят предложения до министъра на здравеопазването за национални здравни програми.
Това е част от съдържанието на т.н. „Профилактичен календар“, който депутатите преиеха в края на изминалата седмица. Включени са и идеи и предложения за промени в национални здравни програми, давани от фондации, пациентски организации и други представители в неправителствения сектор, да станат задължителни за министъра на здравеопазването.
Предложението идеи на НПО-та да са задължителни за здравния министър е внесено от Васил Пандов и народни представители от „Продължаваме промяната“ като допълнение в Закона за здравето. Тя е била подкрепена от служебния екип на министерството, след като преди това министърът в редовното правителство доц. Силви Кирилов се е противопоставил. Това съобщава електронното издание на „24 часа„.
В петък, 20 февруари, на среща в Народното събрание, представители на Министерство на здравеопазването официално са подкрепили обаче промените, внесени за първи път на 3 октомври 2025 г. от Пандов, но стопирани от бившия министър.
Според мотивите на доц. Силви Кирилов те са „неприемливи, нефункционални, ограничаващи и, не на последно място, противоречащи на Закона за здравето и Конституцията на Република България“.
Според депутати проблемът е в риска неизвестни организации, с по няколко членове, други – с лобистки цели, да налагат политики в здравния сектор като задължителни, без да подлежат на обсъждане, но чрез които се отнемат законови правомощия на министъра на здравеопазването.
И сега в Закона за здравето е посочено, че националните здравни програми и националните планове се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и са инструмент на държавната политика. И сега заинтересованите страни, в т.ч. и НПО-та, предлагат разработване на програми, дават становища пред институциите и пред здравния министър, без обаче те да имат задължителен характер. Предложенията на неправителствения сектор се обсъждат в диалог и размяна на кореспонденция, прилагат се в Министерство на здравеопазването, без да е въвеждана специална процедура за това, която ограничава правомощията на министъра. В пленарна зала този казус очевидно ще предизвика в следващите седмици дебати между парламентарно представените партии.
Депутатите обаче отхвърлиха предложенията за изменения в Закона за здравето, внесени от Радостин Василев от МЕЧ, които предвиждаха еднакъв режим за медицинските специалисти от здравните кабинети, детските градини и яслените групи в България.
Не се прие и законопроектът за промени в Закона за здравето на Божидар Божанов от ПП-ДБ, които предвиждаха система за автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайно намалена работоспособност.
Мнозинството гласува „Против“ законопроекта, предложен от Стела Николова от ПП-ДБ, който целеше забрана на всякаква форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо хората с психични разстройства по време на лечението им. По време на дебатите няколко депутати с медицинско образование – Маргарита Махаева от „Възраждане“ и Десислав Тасков от „БСП-Обединена левица“ обясниха, че няма да подкрепят законопроекта, предложен от Стела Николова, защото „фиксирането“ на пациентите в психиатрични отделения се прави с цел предотвратяване на риска от самонараняване и от насилие срещу лекарите.
