Стефан Марчев и екипът му спечелиха изборите за висши органи на адвокатурата
Стефан Марчев и екипът му спечелиха изборите за висши органи на адвокатурата, потвърди Върховният касационен съд (ВКС) година след провеждането им и ден преди новото Общо събрание на адвокатите от страната (ОСАС).
Марчев беше председател на Софийската адвокатска колегия (САК), която според юристи е модернизирана и „вкарана в ред“ по време на мандата му. Очакванията към него са да пренесе добрите практики в ръководството на Висшия адвокатски съвет.
Съдебното оспорване на резултатите от изборите, при които всички места във висшите органи на адвокатурата – не само във Висшия адвокатски съвет (ВАдС), но и във Висшия контролен съвет, и във Висшия дисциплинарен съд, бяха спечелени от екипа „Адвокати за адвокатите“, продължи близо година. Така то на практика удължи „мандата“ на отиващия си ВАдС с председател д-р Ивайло Дерменджиев, който беше конкурент на Стефан Марчев за председателското място, но загуби със 114 гласа срещу 219 гласа за Марчев.
Срещу резултатите от вота бяха подадени шест жалби – от Милен Ралчев и Ина Лулчева, от Дерменджиев и Стефан Левашки, от Иван Чолаков и Ели Христова, от Марин Чушков, от Михаил Бояджиев и от Милена Петкова.
Те направиха множество възражения, като включително оспориха избора на делегати за ОСАС.
Съставът на ВКС, начело с председателя на съда Галина Захарова и с членове ръководителят на Гражданската колегия Мими Фурнаджиева (докладчик по делото) и Майя Русева, извърши обстойна проверка на целия изборен процес в адвокатурата.
Върховните съдии лично огледаха всички бюлетини и изборните книжа, а след това възложиха на дългогодишния съдия и бивш председател на Централната избирателна комисия Светла Димитрова да извърши повторно преброяване.
Тя установи, че нито един глас не е отчетен погрешно при изборите за председател и членове на Висшия адвокатски съвет, а има само дребни разминавания в отчетените гласове за членове на Висшия дисциплинарен съд (подробно за резултатите от повторното преброяване виж тук).
„В практиката на ВКС последователно се приема, че отмяната на избора е необходимо да е резултат от установени, и то съществени нарушения на законосъобразното провеждане на избора – да са допуснати отразяващи се на резултата от избора нарушения, който, при недопускането им, би бил различен; в случай, че крайният резултат би бил същият, дори и при установени допуснати нарушения на правилата за провеждане на избора, то тези нарушения следва да се определят като несъществени и необуславящи отмяната на избора“, заявяват Захарова, Фурнаджиева и Русева.
В решението се отговаря обстойно и се отхвърлят всички оплаквания в жалбите.
За оплакването, че Избирателната комисия е избрана от ВАдвС, ВКонтрС и ВДисцС, в които мнозинство имат лицата, кандидати за съответните органи, ВКС заявява, че няма законова забрана за това. И допълва: „В случай, че се приеме, че адвокат с право на повторен мандат във висшите органи, би следвало да се отстранява от работата на съответния орган, който взема решение във връзка с избирателния процес, то пред съответния кандидат би стоял изборът или да участва в работата на органа, при което да се откаже от законово предоставената му възможност да участва в избори за повторен мандат, или да се отстрани от работата на органа и така да продължи с кандидатурата си за повторен мандат. Нещо повече – такъв адвокат не би следвало да бъде издигнат като кандидат и в процедурата по избор на делегати, защото след евентуален негов избор като представител на колегията, той би вземал решения по изборния процес по отношение на себе си. Подобно съществено ограничаване както на пасивното, така и на активното избирателно право в рамките на свободната и самоуправляваща се адвокатура е недопустимо“.
ВКС определя като неоснователно и твърдението, че с определянето от ВАдС за разпределянето за гласуване в три избирателни бюра – „София“, „Северна Българи“ и „Южна България“, се създавало основание за контролиране на вота и нарушавало неговата тайна.
Съдът отхвърля и оплакването, че кандидатите, които не са делегати, не бяха допуснати в залата, в която се проведе ОСАС, с което твърдяха, че са били лишени от възможност да разяснят програмата си и било нарушено пасивното им избирателно право. „Законът не предвижда изслушване на кандидатите и представянето им пред ОСБА. Общото събрание е органът, който може да реши да бъде допуснато такова изслушване“, изтъква ВКС.
Върховните съдии не се съгласяват и с твърдението в жалбите, че предвидената в методическите указания възможност да се гласува със знак „+, -, /, \, I, X, V, О или друг знак, от който може да се изведе еднозначно волята на гласувалия“, нарушава тайната на вота, тъй като създавала възможност за контрол на вота чрез гласуване със система от знаци.
„Предвиденото в методическите указания поставяне на бюлетината в плик от гласуващия преди връщането му в избирателното бюро и пускането на плика в избирателната кутия прави невъзможно идентифицирането на гласуващия с оглед разкриване тайната на вота и допускане на контролиран вот, освен ако върху бюлетината не са поставени определени знаци или комбинация от такива, които могат да бъдат свързани с гласуващия. Многообразието на предвидени в указанията знаци за отразяване на вота е насочено към улесняване на гласуващия и според данните по делото, е възприето и назад в годините“, заявяват те.
И посочва, че е неоснователно оплакването, че е допуснат „контролиран“ вот, тъй като били разпространявани агитационни материали на група адвокати пред изборните бюра по време на гласуването. „Забрана в Закона за адвокатурата за провеждане на агитация в деня на изборите не е предвидена“, напомня ВКС.
Той констатира, че преброяването на бюлетините е извършено публично и не се съгласява с оплакването за липса на публичност, тъй като присъствалите на преброяването не могли да виждат съдържанието на всяка бюлетина и отразените върху нея знаци.
В решението си ВКС специално коментира твърденията, че вотът е решен от делегатите от София. „Действително, представителите от Софийската адвокатска колегия са с най-голям дял в общото събрание, но този дял произтича от броя на вписаните в нея адвокати. На вписаните в нея адвокати се дължи същата представителност в общото събрание, както и на всички останали адвокати в страната. Приемането, че вписаните в нея адвокати би следвало да са представени при различна норма, освен че би влязло в пряко противоречие с правилата на закона, би ги поставило и в неравнопоставеност спрямо останалите адвокати от страната, каквато нито е целта на закона, нито спазването на демократичните принципи“, подчертава съдът и изрично добавя, че няма пречка член на ръководството на колегия да се кандидатира за висшите органи.
ВКС отхвърля с подробни аргументи и твърдението в жалбите, че подредбата на имената на кандидатите в бюлетината по реда на постъпване на предложенията, а не по азбучен ред, давала необосновано предимство на предложени 152 адвокати за делегати. „Законът за адвокатурата мълчи по отношение на начина на подреждане на кандидатите в бюлетина – възраст, юридически стаж, адвокатски стаж, пол, принадлежност към адвокатско сдружение и прочие, не са посочени като критерий за подредба на бюлетината. Законът не определя и максималния брой лица, които могат да бъдат заявени с едно предложение“, посочва съдът.
И допълва, че за Софийската адвокатска колегия начинът на подреждане на кандидатите в бюлетината е съгласно Методическите указания на ИК.
„Обичайна практика за подреждане на кандидатите в бюлетината по азбучен ред не се доказа. Предложение за 152 кандидати, поставени един след друг в бюлетината, би могло да обоснове необосновано предимство за тези кандидати само в случай, че гласуващите в тази фаза на процеса са незаинтересовани и слабо информирани за личните и професионални качества на кандидатите, каквото отношение в изборния процес за висши органи на адвокатурата не може да се очаква. В процесния избор са участвали две големи групи адвокати, които са провели информационни кампании, видно от представените по делото материали. Включването в такава инициатива не е нарушение на закона“, заявяват Захарова, Фурнаджиева и Русева.
Те подчертават, че няма законова пречка кандидатите за делегати да разясняват набелязаните от тях цели и преимуществата им чрез подходящи информационни канали, с единственото ограничение предоставената информация да не осъществява натиск върху вътрешното убеждение на гласуващите адвокати. „Данни за такъв натиск върху гласоподавателите по делото не са събрани“, изтъква ВКС.
И напомня, че Софийската адвокатска колегия е над 6000 членове и информацията за кандидатите за делегати, представители на колегията в общото събрание, е следвало да стигне до гласуващите, за да могат те да вземат информирано решение.
Стефан Марчев е адвокат от Софийската адвокатска колегия с над 25 години стаж. Възпитаник е на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният му опит започва като студент през 1995 г. със стаж в адвокатско съдружие „Братоев, Конов, Спасов и Мичев“, като в продължение на 3 години работи и в списание „Търговско право“.От 2001 г. е съдружник в адвокатско съдружие „Гигова и партньори“. Специализира в областта на търговското право, търговската несъстоятелност, дружественото право и изпълнителното производство. Марчев е член на Софийския адвокатски съвет от 2017 г. до 2021 г., а през следващия мандат е избран за негов председател.
