Искаха да ампутират крака му, а той го върна в големия спорт

През 1965 година световният рекордьор на висок скок при мъжете – Валерий Брумел, претърпява тежка катастрофа. Десният му крак е смазан, лекарите обсъждат дали да не бъде ампутиран… Все пак кракът е „събран“ парченце по парченце, но остава с 4 см по-къс от левия. За големия спорт не може да става и дума… Следват три мъчителни години на обикаляне по болниците… И тогава се появява Гавриил Абрамович Илизаров… Брумел не само се възстановява, но и се завръща в спорта…

Кой е Гавриил Абрамович Илизаров? Световно известеният съветски лекар, изобретател на т.н. „апарат Илизаров“ за удължаване на костите на крайниците и с метода на операция, наречен на негово име, „операция Илизаров“ е роден на 15 юни 1921 г. в Беловеж, Беларуска ССР, в голямо селско семейство. Детството си прекарва в планинско село в Кавказ.

През 1938 г. завършва гимназия като външен иченик. Продължава обучението си във факултета за медицински работници в Дагестан, а след това постъпва в Кримския медицински институт.

В началото на Втората световна война Гавриил Илизаров е евакуиран в Казахстан заедно със своите състуденти. Завършва Кримския медицински институт през 1944 г. След това, като млад специалист, е изпратен в болницата в село Долговка, Курганска област. Работи като борден хирург на самолет за бърза помощ, предоставяйки спешна хирургична помощ на населението.

През годините си като селски лекар Илизаров се интересува от проблема с регенерацията на костите и меките тъкани при лечението на фрактури на крайниците.

През 1951 г. предлага собствен метод за костно срастване, използвайки оригинален дизайн – устройство за транскостна фиксация. Той прави първата си презентация на заседание на Курганското регионално научно дружество на хирурзите през декември 1951 г. Заявление за изобретението е подадено на 9 юни 1952 г., а авторско свидетелство № 98471 е издадено на 30 юни 1954 г.

Новите, ефективни методи за лечение на травми и заболявания, разработени от Г.А. Илизаров, намаляват времето за лечение и в някои случаи демонстрират предимства пред традиционните методи за лечение на ортопедични и травматологични пациенти, които преди това са съществували в практическата и теоретичната медицина.

За да се изучи богатият практически опит, натрупан от курганските хирурзи, и да се решат сложни медицински проблеми, използвайки метода на Илизаров, през 1966 г. в Свердловския изследователски институт по травматология и ортопедия в Курган към 2-ра градска болница е създадена лаборатория за транскостна остеосинтеза. Г.А. Илизаров е назначен за ръководител на лабораторията.

Кулминацията на неговата усърдна работа е научно обобщение на клиничния опит, натрупан чрез експериментални изследвания, който , през 1968 г. Илизаров представя в дисертацията си за докторска степен на тема „Компресионна остеосинтеза с помощта на авторския апарат“. Академичният съвет на Пермския медицински институт дава висока оценка на дисертацията на Илизаров и му присъжда степента доктор на медицинските науки.

Предложеният от Г.А. Илизаров метод не може да се ограничи до тясна изследователска рамка. През 1969 г. на базата на Курганската проблемна лаборатория е създадено ново медицинско заведение – филиал на Ленинградския изследователски институт по травматология и ортопедия „Р.Р. Вреден“. А през декември 1971 г., благодарение на огромните научни постижения на екипа, ръководен от Г.А. Илизаров, и признаването на научното и практическото значение на изследванията на института, филиалът е преобразуван със заповед на Министерския съвет на РСФСР в Кургански изследователски институт по експериментална и клинична ортопедия и травматология. За директор на института е назначен доктор на медицинските науки Г.А. Илизаров. През 1987 г. КНИИЕКОТ е реорганизиран във Всесъюзен Кургански научен център по възстановителна травматология и ортопедия (ВКНЦ „ВТО“).

Академик Гавриил Абрамович Илизаров е жизнена, необикновена личност, постоянен директор на Всесъюзния Кургански научен център по възстановителна травматология и ортопедия до юли 1992 г. Той разработва нови принципи за лечение на травми и заболявания на опорно-двигателния апарат. Апаратурата и методите на лечение, които изобретява, бележат началото на нова ера в травматологията и ортопедията, давайки мощен тласък на развитието на медицинската наука. Неговото постижение се състои в широкото прилагане на лечебния му опит и създаването на школа от съмишленици, които да съхранят идеята и да ѝ дадат живот. През 1965 г. Гавриил Абрамович Илизаров е удостоен със званието „Почетен лекар на РСФСР“ за изключителни постижения в общественото здравеопазване, а през 1976 г. – с академичното звание „професор“ по травматология и ортопедия. През 1978 г. е удостоен с Ленинската награда за серия от изследвания, разработващи нов метод за лечение на пациенти с травми и заболявания на опорно-двигателния апарат, а през 1980 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. През 1987 г. Г.А. Илизаров е избран за член-кореспондент, а през 1991 г. за академик на Академията на науките на СССР.

За заслугите си към националното здравеопазване Г.А. Илизаров е награден с три ордена на Ленин и Орден на Трудовия червен флаг. Удостоен е с много национални и международни награди, медали и награди, включително Ордена на усмивката, Ордена на почетния командир на Италианската република, Международната награда „Букери ла Ферта“ (малка Нобелова награда за изключителни постижения в медицината) и наградата „Роберт Дениз“ за най-значима работа, свързана с хирургичното лечение на фрактури. Г.А. Илизаров е бил почетен член на СОФКОТ, Асоциацията на травматолозите и ортопедите на Югославия, на дружествата на травматолозите и ортопедите на Чехословакия, Мексико и Италия, и е бил избран за почетен гражданин на много градове в чужди страни.
Гавриил Абрамович Илизаров е участвал активно в изобретенията, като е автор на 208 изобретения. През 1975 г. е удостоен със званието „Почетен изобретател на РСФСР“, а през 1985 г. – „Почетен изобретател на СССР“ за изобретения, открили нови насоки в развитието на медицинската наука. През 1989 г. е удостоен с диплом за откритието си на „Общото биологично свойство на тъканите да реагират на градуирано разтягане с растеж и регенерация“, известно като „Ефектът на Илизаров“.

Преди 60 години на един от мостовете на река Яуза в Москва се случва инцидент, след който светът на спорта губи един от най-ярките си таланти. Съветският скачач на висок скок Валерий Брумел оцелява като по чудо, но не и без сериозни наранявания. На Олимпийските игри през 1960-а, 18-годишният Валерий Брумел е включен в отбора на тогавашнич Съветски съюз, за да усети атмосферата и да победи евентуално четири години по-късно в Токио. Само че на Брумел не му се чака и още в Рим побеждава тогавашния световен рекордьор – американеца Джон Томас. Пътят към олимпийското злато е широко отворен, но в последния момент то е завоювано от друг представител на СССР – Роберт Шавлакадзе. И двамата преодоляват височина от 2.16 м, но златото отива в ръцете на грузинеца, който получава и орден „Ленин“, докато за Брумел това е първият досега със световната слава. Американецът Джон Томас остава с бронзовия медал, с резултат от само два сантиметра по-малко. През февруари, следващата година – 1961-ва, Брумел, пред погледите на препълнения стадион в Ню Йорк, отново побеждава Джон Томас. Величественото съперничество между Брумел и Томас по време на пика на Студената война е смятано за едно от най-драматичните в леката атлетика. През юли, на състезание в Москва, Брумел чупи световния рекорд и прескача 2.23 м. След това добавя още един сантиметър към рекорда си, а през август, на Универсиадата в България, „вдига летвата“ на световния рекорд до 2.25 м.

Брумел успява да добави още един сантиметър към постижението си почти година по-късно – по време на ново съревнование между СССР и САЩ в Пало Алто, Калифорния. Руснакът печели няколко състезания в този период, но така и не успява да скочи 2.26 м. Успява да го направи отново на американска територия, като печели любовта и на феновете отвъд Океана. Два месеца по-късно е записан нов рекорд, с още един сантиметър по-висок скок. През юли 1963-та, пред погледа на тогавашния генерален секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов и на феновете на препълнения „Лужники“, Брумел поставя нов рекорд, скачайки 2.28 м! Това е невероятно постижение, което никой не успява да подобри в продължение на цели осем години. По време на Игрите в Токио Брумел е абсолютният фаворит за титлата. Това е и последната Олимпиада, на която се скача по стария начин – с лице към летвата, след което Дик Фосбъри използва нова техника – с гръб към летвата, която е именувана на него и до днес е известна като техниката фосбъри. Руснакът оправдава очакванията и печели титлата в Токио, отново изпреварвайки Томас. Този път двамата преодоляват една и съща височина – 2.18 м. През октомври 1965-а Брумел моли своя бивша колежка от университета – Тамара Голикова, да го закара до дома му на мотора си. „Моторът се удари в бордюра – спомня си Брумел в интервю за документалния филм „Спорт, спорт, спорт“. – След това всичко отиде от зле на по-зле. Десният ми крак бе смазан. Помогна ми един преминаващ човек и със „Запорожец“-а си ме закара до института „Склифосовсий“. Лекарите обсъждали дали да му ампутират крака, или не. В крайна сметка, кракът на световния шампион е бил зашит обратно парче по парче от хирурга Иван Кучеренко. „Бях загубил много кръв – казва още съветският скачач. – За три или четири месеца ми преляха 11 литра кръв. Операциите бяха успешни, но резултатите не бяха такива, каквито очаквахме. В спортен аспект всеки вече ме беше погребал – и бившият ми треньор, който каза, че никога повече не бих могъл да скачач, и лекарят, който оперира крака ми.„ Тогава се обсъжда не толкова дали Брумел ще може да скача, а дали изобщо ще може да се движи без патерици. Атлетът прекарва почти три години в болницата, претърпявайки операция след операция. След това решава да отиде в град Курган при известния лекар Гавраил Илизаров, който, благодарение на доста по-добрата си апаратура, изправя Брумел на крака. Без патерици. Брумел не само че прохожда, но и дори се завръща в сектора за висок скок и прескача летва на височина от 2.08 м. Резултатът му е двадесет самтиметра под световния му рекорд, но е доказателство за силата на духа му.

Проф. Илизаров и Валерий Брумел

Гавриил Абрамович Илизаров избира една от най-предизвикателните области на медицината – травматологията и ортопедията – но остава верен на професията си. Той посвещава целия си живот на лечението: помага на хиляди пациенти и връща надеждата на вече отчаяните. Името му е известно по целия свят. Илизаров е един и същ на всички езици. За него са написани десетки книги и стотици публикации в периодични издания, както у нас, така и в чужбина. За Илизаров са писали известни писатели, журналисти и самоуки поети. През 2013 г. московската режисьорка Галина Яцкина прави филм за Гавриил Абрамович „Докторът на последната надежда“.

Академик Гавриил Абрамович Илизаров почина преди повече от 20 години, но неговото дело и памет остават с нас завинаги.

Превод: П. Панайотова

––––––––––––––––––––––––

Библиография:
Илизаров Гавриил Абрамович – Текст : электронный // Федеральное государственное бюджетное учреждение «Национальный медицинский исследовательский центр травматологии и ортопедии имени академика Г.А. Илизарова»
Министерства здравоохранения Российской Федерации : [сайт]. – URL : http://old.ilizarov.ru/index.php/about-center/history/ilizarov-ga (дата обращения: 25.05.2021).

Препоръчителна литература:

Нувахов, Б. Ш. Доктор Илизаров / Б. Ш. Нувахов. – Москва : Прогресс, 1988. – 156, [1] с.
Гладышева, Л. В.Кавалер ордена Улыбки : [Документальная повесть : О Г. А. Илизарове] / Л. В. Гладышева. – Челябинск : Южно-Уральское книжное издательство, 1982. – 109 с.