Изменението на Закона за здравето в частта му за психичното здраве не намери подкрепа
Законопроектът за изменение на Закона за здравето в частта му за психичното здраве пронципно се приема от заинтересованите страни, но след основно редактиране. На същото мнение са и от Комисията по здравеопазване към парламента.
Крайно против законопроекта се изказаха от Сдружението на работещите в държавните психиатрични болници, според които предложените промени въвеждат модел, при който психичното здраве се изключва от сферата на медицинската помощ и правата на пациента и се формулира като поле за контрол – административен, социален и обществен.
„Чрез поредица от на пръв поглед терминологични промени се постига недопустимо, според нас, разширяване на приложното поле на специалните мерки, включително такива с принудителен и ограничителен характер, при едновременно понижаване на правните гаранции. Така на практика не се защитават правата на пациентите, а се постига тяхното ограничаване“, казват работещите в психиатриите в становището си.
„Законопроектът въвежда и механизми за „обществено наблюдение“, национални регистри и предварителни декларации, които, вместо да засилят защитата на правата, създават предпоставки за „стигматизация, превантивен контрол и институционална памет за психичното състояние на лицата“. Подобни инструменти представляват сериозна намеса в правото на личен живот, медицинската тайна и човешкото достойнство и не са съпроводени с необходимите ясни законови граници, съдебен контрол и гаранции срещу произвол. Със сигурност регистрите няма да подобрят качеството на лечението на психично болните, но биха могли да бъдат използвани злонамерено от имотната мафия, която проявява завишен „интерес“ към тази категория пациенти“, казват още от сдружението.
Категорично против прромените са и представителите на „Системата ни убива“: „Категорично против сме създаване и изрично финансиране на някакви обществени структури, които ще наблюдават, инспектират и с изготвени доклади ще оказват натиск над професионалистите в психиатричната помощ. Не виждаме също, никакви предложения в посока превръщането на непривлекателната и нископлатена професия на психиатър, в привлекателна общественополезна и достойна за младите медици и специализанти. Не срещнахме текстове в този или друг закон, че има нужда от двойно, поне двойно повече, обучени и квалифицирани психиатри, медицински сестри и обслужващ персонал, които да влезнат в практиката и да се задържат с подкрепата на държавата. Не виждаме защо, при системна липса и недостиг на средства, се предвижда отделяне на голям ресурс за наблюдаващи и обучаващи се представители на гражданското общество. Това е изключително притеснително като тенденция“, се казва в становището на организацията.
От МЗ изразяват подкрепа за основната част от предлаганите промени в Закона за здравето, включително за въвеждането на комисии по психично здраве към общините, разширяването на съдебния контрол върху настаняванията, засилването на защитата срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и за създаването на възможности за по-добра интеграция между здравната и социалната подкрепа за пациентите. Според министър Силви Кирилов приемането на законопроекта ще създаде необходимите предпоставки за подобряване на психиатричната грижа и за поставяне на пациентите с психични потребности в центъра на здравната система, но трябва да бъде взета под внимание редакцията на Министерството.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев заявява, че въпросът със защитата на пациентите с психично заболяване срещу изтезания, жестоко нечовешко и унизително отношение е изключително чувствителен и настоява за становище на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет.
От Висшия адвокатски съвет оценяват като положителни предложенията за регламентирането на изрична забрана на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, въвеждане на обществен мониторинг чрез ангажиране представители от различни социални групи; укрепване на процесуалните гаранции при задължително лечение, включително чрез участие на социален работник; въвеждане на съдебен контрол в кратки срокове; специализация на съдиите; участие и изслушване на непълнолетни лица над 16 години. Като положителна следва да бъде оценена и промяната, свързана със задължително извършване на патологоанатомична аутопсия, ако близките на починалото лице не бъдат установени в срок от 48 часа.
„Висшият адвокатски съвет счита, че въведеният със законопроекта съдебен контрол е съществено разширен и в значителна степен отговаря на международните стандарти за защита на правата на човека. Въпреки това при уредбата на мерките за временно физическо ограничаване е необходимо основните материално-правни и процедурни гаранции да бъдат предвидени пряко в закона, така че съдебният контрол да се упражнява върху ясна и предвидима нормативна рамка“, казват от ВАС.
В становището си от Българския зъболекарски съюз заявяват, че са нужни по-ясни правила на законово ниво в мерките, които засягат основни права на пациентите. БЗС счита, че законопроектът съдържа важни и необходими намерения, но в настоящия си вид се нуждае от допълнителна прецизираща редакция. „Препоръчваме предложенията да бъдат доработени с участието на професионалните организации в здравеопазването, с цел постигане на устойчив и балансиран нормативен резултат“, казват от съсловната организация.
От БАПЗГ приветстват „ясно заявената воля за по-силна защита на човешкото достойнство, за превенция на жестоко, нечовешко или унизително отношение, за въвеждане на реални гаранции за контрол и за по-тясно взаимодействие между здравната и социалната система“.
„БАПЗГ подкрепя създаването на ясни и достъпни механизми за защита на правата на пациентите. Важно е обаче при тяхното прилагане да се отчита спецификата на психиатричната практика – работа в условия на спешност, агресия, тежки дефицити и системен кадрови недостиг. Контролът следва да бъде инструмент за подобрение и превенция, а не източник на страх и несигурност за персонала, който действа добросъвестно и в интерес на пациента“, казват още от съсловната организация.
Омбудсманът Велислава Делчева смята, че е необходима нова редакция, която да въведе основни изисквания относно основанията, редът за налагане, продължителността на мерките за изолация и имобилизация в рамките на едно денонощие. Тя предлага да се създаде единна информационна система, в която задължително да се вписва в реално време всяка от мерките „имобилизация“ и „изолация“ от всички психиатрични стационари в сраната.
Единствени в полза на законопроекта се изказват от НЗОК, тъй като според Касата той е продиктуван от необходимостта за подобряване на психиатричната грижа в България, но не е свързан с нейната работа. Принципно „за“ законопроекта са и от МЗ, но с уговорката, че в него трябва да бъдат направени редица промени.
