Пет частни болници с най-висок ръст на надлимитна дейност
В края на миналата календарна година – 2025 – надлимитната дейност на болниците отново бележи рязък ръст. Това показват данните, предоставени от Национална здравноосигурителна каса на сайта Medical News, показват, че лечебните заведения все по-често надхвърлят определените им бюджети, като водещи в тази тенденция са частните болници. Темата коментира д-р Николай Болтаджиев – бивш член на Надзорния съвет на НЗОК и бивш председател на Сдружението на частните болници, в ефира на предаването Lege Artis по БНР.
От НЗОК подчертават, че към момента надлимитната дейност не се заплаща. Припомня се обаче, че след масираните проверки в болници из страната през пролетта, отчетените надлимитни разходи спадат до около 5 млн. лв. през август и септември – над 90% по-малко спрямо началото на годината. Така, по данни на Касата, са били спестени над 50 млн. лв.
Тази тенденция обаче се обръща рязко през есента. През октомври надлимитната дейност вече надхвърля 25 млн. лв., а през ноември – над 31 млн. лв. Сред болниците с най-голям отчетен ръст са частни структури като „Сърце и мозък“, „Медика Русе“, „Аджибадем Сити Клиник“, „Дева Мария“ и „Софиямед“.
Според него спадът на надлимитната дейност през лятото е напълно закономерен. „Всяка година летните месеци и септември са с най-ниска болнична активност – плановите пациенти намаляват, а много лечебни заведения дори свиват дейността си“, обяснява Болтаджиев.
Той обаче поставя под съмнение начина, по който са определени лимитите. По думите му проблемът не е в „надлимитността“, а в самата методология. „Когато се акцентира върху частните болници, това по-скоро показва, че лимитите са зле направени. Частните болници са по-търсени – у нас и по света – защото предлагат по-добро оборудване, по-качествени услуги и работят с по-добри специалисти“, казва той.
На твърденията, че частните болници „източват“ НЗОК, д-р Болтаджиев отговаря категорично: „Не можеш да източваш система без пациенти. А фактът, че тези болници имат повече пациенти, означава, че са предпочитани.“
Той припомня и решението на Конституционен съд на Република България, с което лимитите бяха обявени за противоконституционни през 2024 г. Причината – те нарушават правата на пациентите и ограничават достъпа им до лечение. Въпреки това през 2025 г. лимитите отново бяха върнати в Закона за здравното осигуряване с едно гласуване в парламента.
По отношение на твърденията за дефицит в бюджета на Касата, Болтаджиев посочва, че отчетите за 2024 г. не показват такъв. Напротив – има излишък, особено в доболничната помощ и лабораторните изследвания.
Истинският проблем: трудният достъп до извънболнична помощ
Според д-р Болтаджиев именно ограниченията в извънболничната помощ водят до пренасочване на пациенти към болниците. „Лимитите на направленията, бавното одобрение и дългото чакане принуждават хората да търсят болнична помощ дори за изследвания. Това не е източване на Касата, а опит пациентът да получи навременна грижа“, подчертава той.
По думите му лимитите не са ефективен контролен механизъм. „Има други начини за контрол и за оптимизиране на разходите, но не и чрез ограничения, които удрят директно по качеството и достъпа до лечение.“
„Този спор се повтаря всяка година – чакане на нов бюджет, надежда за разплащане и, ако това не стане, съдебни дела. Решение има, но то не е в лимитите“, заключава д-р Болтаджиев. Според него ключът е в изнасянето на повече дейности в извънболничната помощ и реално улесняване на достъпа на пациентите до нея.
