Проф. Куртева: Не съществуват ранни симптоми на рака на дебелото черво
Най-често рак на дебелото черво се наблюдава в по-напреднала възраст. Има обаче една световна тенденция, която се наблюдава и в България – че това заболяване се подмладява. Това споделя проф. д-р Галина Куртева – началник на клиниката по медицинска онкология в Университетската болница „Св. Екатерина“, в Световния ден за борба срещу рака.

Туморите на дебелото и право черво са едни от най-често разпространените тумори в света. Според раковия регистър, те са на второ място по честота и при мъжете, и при жените. А новите случаи в страната са над 4000.
Туморните заболявания на дебелото и право черво представляват разрастване на ракови клетки в лумена на червото, които водят своето начало от промяна на лигавицата и много често се развиват на базата на полипи. Разрастването на тази туморна тъкан може да доведе до запушване на лумена и тогава се налага оперативна интервенция по спешност. Когато туморната тъкан прорастне и достигне до съдове, се появяват метастази в регионални лимфни възли или далечни органни метастази. В тези стадии обикновено се провежда системно лекарствено лечение. Ранното диагностициране на заболяването, когато туморът не е излязъл от рамките на органа има най-голям смисъл и най-добра прогноза, тъй като оперативната интервенция има радикален ефект. Това е причината да се апелира за провеждане на ендоскопско изследване при възрастното население – над 60 години е задължително, а при данни за фамилност – след 50 годишна възраст. Смисълът и ползата от такова изследване е, че при установяване на изменения на лигавицата се взема биопсия и заболяването се открива в много ранен стадий. Установяването на заболяването в напреднали стадии – с разсейки в близки и далечни органи, влошава прогнозата и преживяемостта.
Не съществуват ранни симптоми на заболяването. При поява на симптоми като: подуване на корема, болки, кървене, отслабване на тегло, това означава, че заболяването е в по-късен стадий, изискващ комплексно лечение – оперативно, лекарствено, радиотерапия. Единствено полза за ранно откриване на заболяването има ендоскопското изследване.
Тя подчерта, че единственият начин, който категорично поставя диагнозата тумор на дебелото черво, е фиброколоноскопско изследване:
„Всички останали варианти на тестване, включително скрининговите програми, няма как да бъдат в 100% успеваемост. Фиброколоноскопията е единственият начин за диагноза. Когато се намери находка, която е съмнителна за туморно заболяване, се пристъпва към биопсия и хирургично лечение“.
Превенцията с тест за окултна кръв, който да насочи за подробно изследване – фиброколоноскопско, или допълнителни други изследвания, е единственият начин за ранна диагноза.
Проф. Куртева напомни за пилотната програма за скрининг в страната, при която от изследвани 100 хил. души 14% са показали положителен тест и при тях се е наложило допълнително изследване. При по-възрастните – над 70-годишни, този процент е скочил до над 20%. Според нея тези проценти са много високи. По думите ѝ е необходим регистър на заболелите и те да бъдат проследени.

Проф. Галина Куртева: Ранната диагностика е определяща за всяко онкологично заболяване
Специалистът смята, че скринингът трябва да обхване максимално много хора, като за тези на възраст между 50 и 70 години той трябва да е задължителен.
„Ако заболяването се хване в стадий първи – втори и отчасти трети би могло хирургичното лечение да е категорично достатъчно“, подчерта тя.
Проф. доктор Галина Куртева е един от водещите експерти по здравна онкология в България. Завършва Медицинския университет в София, от 2002 година има научна степен „ лекар “, а през 2013 година придобива академична степен „ професор “. Проф. Куртева има участия в редица интернационалните и национални конгреси, както и 14 присъствени стипендии за присъединяване в научни конгреси в региона на здравната онкология от 2001 до 2017 година в България, Европа, Съединени американски щати. Автор и съавтор на голям брой, общо над 100, научни труда. Проф. Куртева е основател на Образователната академия по онкология с почетен ръководител проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН взаимно с ревматолози и невролози.