Адв. Мария Петрова: Предполага се камерите с охранителна цел да са извън обектите и да имат съответните стикери

Скандалът с видеозаписи от козметични салони в Бургас повдига въпроси за границите на личното пространство и законността на информираното съгласие. Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова обясни какво е позволено и какво не при събирането на лични данни и поставянето на камери в подобни обекти.

Къде са границите на позволеното и непозволеното?

„Нека да обясним първо какво е информирано съгласие и че то не е някакъв документ, по силата на който всеки може всичко да прави. Отделно от това, законната защита на личните данни изисква в определени законови случаи това информирано съгласие да може да бъде пренебрегнато по начина, по който се прави например с тези безкрайни декларации, които се налагаше дълго време всички ние къде ли не да подписваме. Процесът по информирано съгласие е процес и човек трябва да знае кой събира данните, за какво ги събира, къде ги съхранява данните, колко време ги съхранява, имаме ли право да бъдем забравени след това, като подадем заявление и още куп други неща“, каза тя.

снимка: БТА

Адв. Петрова обясни, че събирането на чувствителна информация или на лична информация не може да бъде самоцел и то винаги трябва да е пропорционално – винаги човекът трябва да знае какви са рамките на тези данни, къде отиват те, кой и какво ще ги прави след това.

„Въпросът е, когато, особено в конкретиката на случай, някой казва, че тези камери са поставени с охранителна цел, защо са поставени в помещение, в което някой се съблича, защо са поставени вътре. Предполага се камерите с охранителна цел да са извън обектите, да има съответните стикери, разпознаваеми, лесночетими табели, така че всеки, който минава оттам, да може да разбере, че ще бъде видеозаснеман.“