Учени: Дълголетието при хората е биологичната предопределеност
Дълголетието при хората е биологичната предопределеност. Макар че идеята не е нова, скорошни анализи, публикувани в престижното списание Science, показват, че генетиката играе много по-съществена роля за това колко дълго ще живеем, отколкото се смяташе досега.
Екип от учени, ръководен от проф. Ури Алон от Научния институт „Вайцман“ в Израел, твърди, че предишните изследвания сериозно са подценявали влиянието на ДНК. Досегашните проучвания изчисляваха, че наследствеността отговаря за едва 6% до 33% от вариациите в продължителността на живота. Според новия математически модел обаче тази стойност е около 50%.
Основната причина за разминаването в данните до момента се крие в т.нар. „външна смъртност“. Изследователите посочват, че много човешки животи биват прекъснати преждевременно от фактори, които не зависят от вътрешния биологичен часовник — злополуки, насилствена смърт, инфекциозни заболявания или други инциденти. Този „шум“ в статистиката е прикривал реалния генетичен принос.
За да изолират чистия биологичен ефект, екипът е анализирал масиви с данни за хиляди двойки близнаци от Дания и Швеция, както и информация за столетници от САЩ. Чрез премахване на влиянието на външната смъртност, учените са успели да разкрият истинския сигнал на биологичното стареене.
„Надявам се това да вдъхнови изследователите да направят задълбочено търсене на гените, които влияят върху продължителността на живота“, споделя проф. Ури Алон. Според него откритието отваря врати към бъдещи медицински пробиви. „Тези гени ще ни разкрият механизмите, които управляват нашите вътрешни биологични часовници. Един ден те биха могли да бъдат превърнати в терапии за забавяне на темпа на стареене и по този начин да се забави развитието на всички свързани с възрастта заболявания едновременно“, допълва ученият.
Резултатите показват, че при човека генетичната предопределеност на дълголетието е съпоставима с тази, наблюдавана при лабораторните мишки — факт, който дава надежда, че експерименталните терапии при гризачи могат да бъдат успешно приложени и при хора.
Разбира се, генетиката не е единственият фактор. Останалите 50% от вариацията се дължат на околната среда и личните избори. Бен Шенхар, съавтор на изследването, пояснява: „Точно там бихме очаквали да открием всички обичайни заподозрени — начин на живот, хранене, физическа активност, социални взаимоотношения, околна среда и други“. Според него тежестта на тези фактори нараства с напредването на възрастта.
Шенхар отбелязва още, че здравето на дълголетниците често е доказателство за генетична защита.
„Около 20% от столетниците, например, достигат 100-годишна възраст без сериозни инвалидизиращи заболявания“, казва той и добавя: „Провеждани са изследвания за идентифициране на тези защитни гени и много от тях вече са открити, но със сигурност има още много, които предстои да бъдат намерени“.
Данните от Швеция допълнително подкрепят новата теория. Анализите показват, че с подобряването на общественото здраве и намаляването на смъртността от външни фактори през XX век, ролята на генетиката става все по-видима и значима. Проф. Ричард Фарагър от Университета в Брайтън приветства резултатите, тъй като те потвърждават валидността на биологичните модели.
„А това е полезно, защото означава, че хората много приличат на видове, върху които изучаваме стареенето, и ни дава определено доверие, че интервенции, които работят при мишки, ще бъдат приложими и при хората“, обобщава Фарагър.
Петър Димитров
