Mного пари се източват и потъват в нечии джобове, а населението в страната намалява
Всяка година средствата за здравеопазване нарастват, но пациентите доплащат за какво ли не. Направления не се дават от личните лекари, защото за съответния месец бил достигнат лимитът. Заплатите на младите лекари и медицински сестри остават ниски и обидни към настоящия момент ниски. В аптеките липсват лекарства за лечение на болести със социален обхват – диабет и епилепсия например. Спешната помощ се държи на повърхността единствено на всекидневните усилия и ината на лекари и шофьори там. Mного пари се източват и потъват в нечии джобове, болниците са много, а населението в страната намалява.Тези и други въпроси коментира в ефира на „Euronews Primetime“ доц. Спас Спасков, бивш директор на Пирогов.
Здравната система у нас остава в напрежение въпреки ежегодното увеличение на средствата, но според доц. Спас Спасков картината често се представя по-драматично, отколкото е. „Леко преувеличаване на проблемите. В днешно време ние се концентрираме върху малки недостатъци и ги превръщаме в много големи причини за ‘отвратителният живот’, който водим“, каза той.
Спасков подчерта, че в системата вървят и положителни тенденции: „Средствата, които се генерират и се консумират в системата, са повече от колкото бяха преди“, а новите медицински технологии „са значително по-скъпи… но хората получават значително по-добра медицинска помощ“.
В системата на здравеопазването средствата, които се генерират в момента и се консумират в системата, са повече отколкото бяха преди. Те непрекъснато се увеличават.
Това увеличаване е резултат от една страна на повишаване на цените на всичко около нас, оттам расте и проблемът с харчене в самото здравеопазване, т.е. общата инфлация въздейства на разходите в здравеопазването.
От друга страна, имаме и нови технологии, които влизат, които са значително по-скъпи от предишните, тъй като са и много по-съвършени. Хората получават значително по-добра медицинска помощ и ако потърсим някакъв показател за това, то е увеличаването на средната продължителност на живота.
Той посочи като ключов показател увеличаването на средната продължителност на живота: „За последните 15–20 години се е увеличила с около 7–8 години“.
Относно планираните нови скринингови програми експертът настоя за „добра информация, която да достига до гражданите“, защото „в момента хората не знаят пътя, по който биха могли да достигнат до добра медицинска помощ, а идеята беше да избират “.
По-добре да има една превантивна роля на държавата, а не след това да се делят пари за лечение. Особено потребност за такъв тип превантивни изследвания има при онкологичните заболявания, при диабета, при хипертонията. Те са много масови и ако там се направи един добър скрининг, също ще постигнем добър ефект в общото здравословно състояние на нацията.
Как ще бъдат организирани? Това е въпросът. Защото тези пари ще бъдат дадени, но при кои болници трябва да отиде пациентът? Или през личния ли лекар трябва да мине? Изобщо трябва да има някаква по-голяма осведоменост на всеки как да стигне до такъв скрининг. Ще заплатили нещо? Безплатни ли ще бъдат? На какъв срок ще бъдат провеждани? И така нататък.
Точно там е моментът на организацията. Една добра информация да достига до гражданите и тогава те ще се чувстват много по-сигурни, че има някой, който полага грижата за тях. Тъй като в момента бих могъл да кажа, че такава информация почти липсва.
Големият дефицит на кадри и недофинансирането на болниците остават критични. Спасков предупреди, че рязко повишаване на заплатите без финансово покритие би довело до риск: „Може би ще означава, че ще принудим болницата да влезе във зоната на фалита“.
Говори се за повишаване на заплатите на младите лекари. Но повишат ли се заплатите на младите лекари, ще трябва да се повишат заплатите и на старите лекари и на останалата част от персонала – медицински сестри, лаборанти. Оттук ще се получи едно грандиозно нарастване на разходите за фонд „работна заплата“.
Тогава, когато се предприема една такава мярка, е много хубаво да се каже от какво се отнемат пари, за да дойдат тези пари в тази зона. Значи ние ще трябва да ги отнемем от нещо или да лишим от някаква друга дейност болницата.
Голяма част от болниците в момента са в критично финансово положение. Самата идея как изведнъж ще принудим болниците да дават големи заплати, може би ще означава, че ще ги принудим да влязат в зоната на фалита. Така че много внимателно трябва да се прави преценка на финансовия отзвук на някакви прибързани решения. Трябва да бъде обмислена цялостно системата.
Той призова за разделяне на финансиращия, контролиращия и изпълняващия орган, защото при сегашния модел „държавата контролира, финансира и ръководи свои лечебни заведения, които непременно иска да спаси, а има една група друга от частни лечебни заведения, които са винаги виновни за каквито и да са недостатъци“.
Тя допуска да има добре платени и недобре платени патеки, а след това някой друг е виновен. Държавата може да вземе контрола, а дейността някъде се извършва от друг. Докато не разделим нещата, винаги ще съществува този спор.
За справяне с недостига на лекари, особено извън големите градове, Спасков вижда решение в новите технологии: „Ще се включат телемедицината и консултиране от разстояние между лекари, за да могат по-низко квалифицирани лекари да работят в периферията“, като пациентите ще получават „висококачествена помощ“.
