Анализ: Доплащането от пациенти да скочи до 40%, а 70 000 души могат да отпаднат от пазара на труда
България може да се насочи към най-дълбоката криза в модерната си здравна история, ако продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в Европейския съюз. Това е основният извод от нов анализ на консултантската компания Health Metrics, озаглавено „Цената на бездействието: Икономически анализ на последиците от неувеличение на здравноосигурителната вноска“.
Страната ни може да понесе икономически загуби над 50 млрд. лв. до 2040 г., ако здравноосигурителната вноска остане непроменена. Доплащането от пациенти да скочи до 40%, а 70 000 души могат да отпаднат от пазара на труда. Увеличението на вноската се разглежда като инвестиция, носеща 3 лв. социална възвръщаемост за всеки лев. Това показжат данните от проучване, базирано на официални данни и моделиране до 2040 г., рисува мрачна картина на здравната система при запазване на сегашното ниво на здравноосигурителната вноска от 8%. Последиците засягат не само достъпа до лечение, но и цялата национална икономика.
Кадрова криза и затваряне на болници
Според прогнозите страната рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – професии, които и днес са в критичен недостиг. Това ще доведе до затваряне или сливане на между 10 и 20 болници и до 80 отделения, предимно в по-слабо развитите региони.
За пациентите това означава драматично влошен достъп до здравни услуги – по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до специалисти и реален риск от липса на навременно лечение. Времето за чакане за прегледи, операции и диагностични изследвания може да се увеличи с между 30 и 80%.
Финансова катастрофа за семействата
Българските семейства биха понесли тежък финансов удар. Директните плащания за здраве могат да достигнат 40% от общите разходи до 2040 г., а само разходите за лекарства може да нараснат с между 20 и 40%.
Това поставя все повече домакинства под риск от така наречената „финансова катастрофа“ – ситуация, в която здравните разходи ги изтласкват под прага на бедността. Паралелно с това профилактиката ще намалее с още 20-30%, което означава хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика на заболявания.
Икономическият удар: 50 млрд. лв. загуби
Последиците за икономиката са също драматични. До 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 г. поради влошен достъп до лечение. Загубата на продуктивност от нетретирани заболявания и болнични може да достигне до 1.5% от БВП годишно.
Общата цена на бездействието ще надхвърли 50 млрд. лв. до 2040 г., измерена в загубена производителност, растящи лични разходи, недостиг на кадри, пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, изчисляват от Health Metrics.
Алтернативата: 10% вноска като инвестиция
Анализът предлага алтернативен сценарий – увеличаване на здравноосигурителната вноска до 10%. Според изчисленията това би позволило на системата не само да избегне кризата, но и да се модернизира трайно.
Допълнителните приходи биха покрили дефицита на Национална здравноосигурителна каса, стабилизирали болниците, привлекли и задържали лекари и сестри, обновили медицинската техника и развили дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат насочени към профилактика и скрининг – инвестиции, които спасяват живот и спестяват разходи.
Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лв. води до 3 лв. социална възвръщаемост и устойчивост на системата“, обяснява Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.
Според него обществото би реализирало кумулативни ползи от над 6 млрд. лв. в допълнителни приходи и инвестиции в превенция и ефективност.
Анализът показва, че при този сценарий социалната възвръщаемост на инвестициите би нараснала от 0.24:1 през 2026 г. до 3.16:1 през 2040 г.. Системата би спечелила 228 хиляди години живот в добро здраве, намалявайки така наречените DALY – години живот с увреждане.
Избор между криза и модернизация
Изводът на изследването е категоричен: България стои пред критичен избор. Запазването на статуквото води към системен колапс на здравеопазването с дългосрочни последици за икономиката и обществото. Увеличението на здравната вноска до 10% се представя не като разход, а като стратегическа инвестиция в бъдещето на нацията.
При едно от най-ниските нива на здравно финансиране в ЕС, въпросът вече не е дали България може да си позволи да увеличи вноската, а дали може да си позволи да не го направи.
