50% от работещите в здравеопазването показват конкретни симптоми на бърнаут
България е в топ пет на страните с повишен риск от бърнаут – професионално прегаряне. Изследване на проблема в четири сектора – здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система, показва, че над 50% от служителите в тях изпитват конкретни симптоми на прегаряне. Това коментира Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите при БСК, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
В България се дават около 600 млн. лв. годишно за болнични от държавата и работодателите и тези средства непрекъснато нарастват. По отношение на обезщетенията за професионални заболявания страната ни е сред водещите.
В същото време от гледна точка на мерките за преодоляване на бърнаут страната ни все още е на опашката. Само около 20% от работодателите в страната започват да осъзнават, че е нужно да приложат мерки, за да съхранят и задържат хората си – не само за да избегнат текучеството на кадри, а и да запазят здравето и психичното благосъстояние на служителите си, изтъкна Томов. Според него за преодоляване на проблема са нужни сериозни политики на ниво институции.
По данни на глобални компании по човешки ресурси и доклади на Световния икономически форум, 38-40% от работещите хора в света заявяват, че имат симптоми на професионално прегаряне. Около 12 млрд. дни годишно се губят в болнични, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Те съставляват около 1 трлн. долара, или 1% от световния БВП.
„Тези изчисления обхващат само загубите от болнични, но бърнаут води и до загуби на бизнес възможности, влошено здравословно състояние, професионални заболявания, увреждане на имунната система на база високия стрес. Болничните за бърнаут са два пъти по-дълги, а 40% от текучеството на кадри в компаниите се дължи на професионално прегаряне.“, коментира Томов.
Според изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа икономиките в Европа губят годишно около 600 млн. евро в резултат на този проблем, а по данни на агенции по управление на човешките ресурси загубите за световната икономика годишно възлизат на над 350 млрд. долара, посочи Томов.
Три са ключовите симптоми на професионалното прегаряне:
- Първият е свързан с емоционално изчерпване, при което човек вече не желае да общува с други хора, иска му се да избяга от всички и всичко, пренасища се от общуване и взаимодействие, стреми се да подбира хората, с които общува, по-формален е във взаимоотношенията си с тях, не изпитва емпатия.
- Вторият аспект е намалявае на личната работоспособност и производителност – тук първо настъпва разочарование от целите, които имаме и реалността, в която се реализираме. Човек започва постепенно да се затваря, да се отдръпва от ценностите, условията в работа, става деангажиран и демотивиран, намаляват възможностите му да се концентрира в работата, допуска грешки, скъсва се ценностната му връзка с работата.
- Третият аспект е дехуманизацията и деперсонализацията – човек губи вяра в себе си и в другите хора, става подозрителен, понякога циничен във взаимоотношенията си, често попада в конфликти, понякога става агресивен, пренася проблемите в личния си живот, отдпъпва се от близките си.
„В по-широк аспект бърнаут е свързан с опустошаване на желанието за живот.“
И тук Томов изброи три фактора, които водят до професионално прегаряне.
- Първият е свързан с личността на човека. „Жертви на бърнаут стават способни, квалифицирани, интелигентни хора – те си поставят много високи цели, които невинаги могат да постигнат. Това са перфекционисти, които искат да са водещи в работата си“, отбеляза той.
- Втората група фактори са свързани с упражняваната професия – професии в сферата на здравеопазването, образованието, силовите, съдебните ведомства, маркетинг, продажби са по-стресови от останалите. На висок стрес са подложени и ръководителите на различни нива, отбеляза Томов.
- Третият фактор, който предизвиква бърнаут, е разминаването между представите за организацията и обстановката, в която попада служителят – претоварване, преумора, извънреден труд, кратки срокове, лош стил на управление, конфликти във взаимоотношенията, несправедливо възнаграждение, липса на възможности за кариерно развитие, отбеляза гостът.
Застрашени от професионално прегаряне са и хората, които отдават голямо значение на външната оценка и отношение към работата им, както и емоционално лабилни хора със завишени критерии за самоконтрол.
„Особеностите на професията, които най-силно въздействат на бърнаут, са свързани с постоянна необходимост от контакти в сложни емоционални ситуации, натиск за постигане на резултати, например в продажбите и маркетинга, където възнаграждеинето зависи от постигнатото. По-застрашени от професионално прегаряне са и служителите с професии, свързани с изпълнението на сложни задачи или със сериозни последици при грешка.“
Бърнаут или синдром на професионалното изпепеляване – симптоми
Професионалното прегаряне е коварен синдром, който се развива бавно и постепенно, в началото хората не обръщат внимание на симптомите. За да предотвратим бърнаут, е нужно да внимаваме за психическото си здраве, да водим здравословен начин на живот, да балансираме между работа и личен живот, да внимаваме какви приоритети си поставяме, посъветва Томов.
Нужно е да умеем да отказваме задачи, които не влизат в ангажименитите ни или ни натоварват допълнително, да управляваме времето си, да разбираме себе си и чувствата си, отбеляза още той. В България обаче все още няма достатъчно развита култура за опазване на психичното здраве, завърхи коментара си Томчо Томов.
