Адв. Петрова: „Осъдих МБАЛ – Видин да заплати обезщетение в размер на над 1 250 000 лв.“

„Осъдих МБАЛ – Видин да заплати обезщетение в размер на над 1 250 000 лв. с лихвите“. Това сподели в социалните мрежи адв. д-р Мария Петрова, адвокат по медицинско право.

Адв. Петрова сподели, че сумата трябва да бъде изплатена на три малолетни деца, загубили майка си. По делото има и осъден от ВКС лекар с влязла в сила присъда. Лекарят вече е покойник.

Болницата няма финансовата възможност да плати присъденото. На практика това означава кредитиране от Министерството на здравеопазването. С други думи – плащаме всички ние, данъкоплатците, за конкретна, доказана и персонална лекарска грешка.

„Това не е първото ми такова спечелено дело срещу тази болница. Колегата, който я представлява, както и ръководството, могат да потвърдят, че до момента винаги съм подхождала толерантно, човешки и отговорно. Никога не съм предприемала действия, които умишлено да натоварят болницата с допълнителни разноски – нито по това, нито по други дела.“, категорична е адв. Петрова.

Въпросът, който ни вълнува в случая, освен всичко друго е и морален: Добър адвокат ли е този, който о не „натиска“ и „не извива ръце“, ако не пресира болницата незабавно да плати?

„Парите няма да върнат майката на тези деца. Но те им се дължат!“

В същото време обезщетението за нечия конкретна грешка се разпределя върху цялото общество. Работи ли добре болницата във Видин – не! Трябва ли да бъде закрита – не, защото и малкото, което се прави, няма къде другаде да се прави. И там хора живеят! Алтернатива – НЯМА!

„Дилемата ми е огромна, защото макар и в някаква степен се налага да избирам между частния интерес на доверителите и този на цялото общество?“ – споделя адвокат Петрова.

Помните ли поста ми за пострадалия пациент, на когото бяха забравили марля в гърлото след операция? Онзи случай, в който един „мастит“, потомствен професор имаше наглостта да говори откровени глупости, за да защити вече покойни свои колеги? Решението и изпълнителният лист са от по-рано.Там също реших да не товаря Александровска болница с допълнителни разноски.Помолих ги просто да си платят.

Вече трети месец – не си плащат. Решили са да платят 1/3 от сумата, въпреки че са солидарно осъдени и изпълнението е насочено към тях! Аз от децата на покойни хирурзи пари няма да търся! Друг морален въпрос, но така съм го решила!

Болницата е длъжна да плаща! НЕ ГО ПРАВИ, злоупотребявайки с доброто ми намерение и отношение, вкл. като ми доразвива концепция “застрахователят не плащал“, а болницата нямала пари. Нее питамдали управителят си получава ли възнаграждение, защото казусът касае време много преди проф. Йонков да поеме управлението.

Но… човекът си чака парите. И неволно стигам до въпроса дали да натоваря болниците с разноски и да „играя“ твърд, безкомпромисен адвокат, или да продължа да демонстрирам търпение, с надеждата, че някой ще се усети, че лихвите текат и отговорността не изчезва?

„Как бихте постъпили на мое място?“, ззавършва коментара си адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацеврично право.