Ефективни ли са болниците у нас
Университетските болници и държавните многопрофилни болници в България работят неефективно, а ресурс за почти половин милиард лева годишно би могъл потенциално да се използва по-добре. Това става ясно от анализ на Института а пазарна икономика (ИПИ) „Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“.
Разглеждайки двете категории лечебни заведение – университетските болници и държавните многопрофилни болници, които имат основно значение в болничната система и малки промени в начина на тяхното управление, анализът, направен в края на миналата година, налага изводи за средна загуба на ефективност, представена като дял от разходите на изследваните болници, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това означава, че през 2024 г. ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) би могъл потенциално да се използва по-добре.
Средното равнище на ефективност, достигнато от 17-те университетски болници, е 80,7%. На границата на ефективността (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив и УБ „Лозенец“. В другия край се намират две болници – „Св. Екатерина“ и НКБ – за тях се знае, че са специализирани в лечение на сърдечно-съдови болести, които често изискват по-голям от средния ресурс и по-дълъг болничен престой. Това напълно обяснява и показания резултат в понижена ефективност за тези две лечебни заведения.
Дори и да бъдат изключени тези лечебни заведения, се вижда няколко други университетски болници, които показват по-ниска ефективност от граничната – УМБАЛ „Ст. Киркович“, „Св. Анна – Варна“, „Св. Анна – София“ и „Царица Йоанна ИСУЛ“ са с ефективност между 52 и 82% спрямо границата.
Критериите за измерение на неефективността са както финансови, така и свързаани с непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а 20-те държавни МБАЛ – съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.
Функционирането дори при модел на финансиране, който насърчава преминаването на все по-голям брой пациенти през болниците (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати – някои се справят по-добре от други. Оптимизирането на дейността е само първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока плащане за качество и за ефекти (outcomes), а там, където това не е възможно – плащането за преминал болен да е на основа на по-съвременен и адекватен модел. Част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас.
