Дигитализацията на лабораториите – път към персонализирана медицина
В момента науката е в преход от работа с малко данни към обработка на огромни масиви от информация, които надхвърлят капацитета на човешкия мозък. Колкото повече данни генерираме, толкова по-ценни са те, но и толкова по-трудни стават те за обработка. Въпреки че биотехнологичните стартъпи са иновативен сектор, там има сериозни проблеми със съхраняването и управлението на данни. Lab Threads да създаде интерфейс, който позволява на учените да освободят време за реалната си работа, като оптимизира целия лабораторен процес. Това каза основателите на Lab Threads Деян Султов и Райън Кейуд, пред Нлумберг тв.
Половин година след като българо-британският стартъп привлече инвестиция от 1 млн. долара, компанията обяви пускането на бета версия на своята платформа за управление на генетични изследователски лаборатории. Султов каза, че в сектора на биотехнологиите има проблеми с управлението и загубата на данни.
Според Кейуд една от причините лабораториите да остават „аналогови“ е в натоварването, което идва с изследователската работа, и това е в световен мащаб. Учените постоянно сменят задачи и правят много сложни неща едновременно.
Той посочи, че в тази ситуация за тях е по-ефикасно да си записват на хартия, отколкото да използват компютър, а след провеждането на експериментите учените прекарват часове в офиса, прехвърляйки информацията в компютър.
„Предизвикателството за нас в Lab Thread е да създадем интерфейс, който е толкова лесен и интуитивен, че учените да предпочетат софтуера пред хартията в лабораторна среда.“
Данните като ключ за пробивите в медицината
Кейуд заяви, че в момента науката преминава от работа с ограничен набор от данни към обработка на огромни масиви от информация, с които човешкият мозък не може да смогне.
„Колкото повече данни генерираме, толкова по-ценни са те, но и толкова по-трудни стават те за обработка. Повечето биологични науки са в преход от аналогово и общо ползване на софтуер към по-сложен софтуер, който може да им позволи да задават въпроси, да правят сложни анализи на всички данни, които генерират. Когато можете да правите това, можете да задавате въпроси, които преди не сте могли да задавате.“
„От фундаментално значение да имаме добър софтуер като биологични учени в сферата на биологията“, изтъкна той. Султов допълни, че подобен софтуер би помогнал дори в системата на българското обществено здравеопазване чрез дигитализация на данните, моделиране и симулации преди реални лабораторни експерименти, което спестява средства и ресурси.
Той коментира, че когато научната информация е дигитална, тя може да бъде анализирана, търсена и използвана от изкуствен интелект. Освен това се създава институционална памет и се избягва загубата на ноу-хау при напускане на ключови хора.
Персонализираната медицина
Райън Кейуд заяви, че медицината преминава от лечение на болестта към лечение за конкретния човек.
„Това е доста по-ефикасно за лечение на пациентите и пести пари, защото няма да лекувате хора, които няма да отговорят на терапията, което е много по-добре за тях. Но от друга страна, леченията стават все по-сложни и с това усложняване ще се повишат и разходите. Трябва да можете да измислите как тези лечения да се финансират и как да стигнат до общественото здраве.“
С помощта на устройства като смарт часовниците събеседникът коментира, че ще стават все по-ясни генетичните разположености на отделните пациенти. Той се надявам, че медицината ще премине все повече от лечение към превенция.
Приоритетни пазари и разширяване в България
Султов посочи, че компанията започва с лабораториите във Великобритания и след това планира излизане на американския пазар. Въпреки това биотех стартъпът планира разширяване на инженерния си център в България – от научно-изследователска и развойна дейност към комерсиализация на продукта и утрояване на сегашния екип от 10 души.
Може ли софтуерът да ни подготви за бъдещи пандемии? Какъв е научният потенциал на България и можем ли да очакваме повече сътрдуничество в бъдеще при биотехнологиите?
Целия разговор вижте във видеото.
