Частни по собственост – публични по финансиране

Частни по собственост – публични по финансиране. Така екипът на
Bloomberg тв коментира факта, че 11 от всичките 30 топ болници в България по реализирани приходи през 2022 г. – годината, са с частен собственик – големи структури, осигуряващи заетост на значителен брой медицински специалисти, прилагащи най-съвременните терапии и протоколи за лечение, търсени от хиляди пациенти и разпознавани като центрове на иновативните здравни технологии.

Същите тези 11 частни болници през 2022 г. са получили средно над 70% от всичките си приходи от НЗОК, т.е. извършили са дейността си със силно преобладаващо публично финансиране, посочва се в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В този списък има два вида лечебни заведения:

• 19 от тях провеждат обществени поръчки при осъществяване на дейността си; 11- не;

• 19 от тях са провели 3876 обществени поръчки за последните 5 години; 11 – нито една;

• 19 болници не могат да сключват договори с лица, с които се намират в конфликт на интереси, 11 болници – могат;

• за 19 болници може да се направи проверка за разходите им по поръчките в регистрите на обществените поръчки; за 11 – не;

• за 19 болници има забрана за сключване на сделки на голяма стойност с лица, които са осъждани за определени престъпления, които имат задължения към държавата или общината или са им налагани определени административни санкции; за 11 – няма такава забрана.

От няколко години има опити да се въведе задължението частните болници в България, които получават повече от 50% от приходите си от НЗОК – т.е. от данъкоплатците, да купуват лекарства чрез провеждане на обществени поръчки. Опитите досега са без резултат и затова ЕК обяви, предявява иск срещу България пред Съда на ЕС.

Ето и позициите на заинтересованите страни до момента:

• Частни болници – нормално, те са против да провеждат обществени поръчки;

• Български лекарски съюз (БЛС) – също против предложението. Ръководството на БЛС е обезпокоено от намерението промените в Закона за обществените поръчки, засягащи статута на частните болници, да бъдат разгледани на второ четене в последния момент и без необходимия експертен и обществен дебат. Това съобщиха от БЛС в профила на организацията във фейсбук. Активирането им в настоящия момент създава усещане за прибързаност и за законодателство „в 12 без 5“, което не отчита дългосрочните последици за здравната система и пациентите. „Мотивът, че частните болници разходват обществен ресурс, не може да бъде основание за селективен подход, при който лекарствата, които ползват голяма част от парите за здраве, са изключени и за тях не се предлага подобна промяна. Това поражда основателни въпроси за наличие на двоен стандарт и фокусиране на регулацията единствено върху частните лечебни заведения“, се казва още в позицията на съсловната организация. Според БЛС се създава впечатление за целенасочени атаки срещу частните болници, въпреки че те са неразделна част от системата и са подложени на същия контрол, както и всички останали лечебни заведения, сключили договор с НЗОК“ сее казва в позицията му.

• Университетските болници (в момента провеждат поръчки) – против предложението за частните болници, но само защото искат и за тях да отпадне задължението да провеждат обществени поръчки.

Интересното е, че в повечето становища, представени в парламента, се цитира един и същ анализ. Анализ, който пропуска нещо основно – как трябва да се харчи публичен ресурс. Тук даже има екстремност, защото става въпрос за частни субекти в здравеопазването, които съществуват единствено и само поради наличието на този публичен ресурс, тъй като над 70% от приходите им идват от НЗОК.