ЕК предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за неприлагането натъргове за частни болници, работещи с обществен ресурс
Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, тъй като частните болници са изключени от прилагането на търгове, когато работят с обществен ресурс. Това означава, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Европейската комисия се мотивира с факта, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Комисията смята, че понастоящем българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50 % от финансирането си от публични източници.
Това изключване — посочено в § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на
Закона за обществените поръчки — не е в съответствие с определението в правото на ЕС за
„публичноправни организации“, посочено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива
2014/24/ЕС, и поради това ограничава приложното поле на директивата.
Комисията започна производството за установяване на нарушение през януари 2019 г. и
многократно призова България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на
ЕС. Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели
официално. Освен това, дори и да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха
обхванали всички публично финансирани медицински заведения, което потенциално би довело
до продължаване на нарушението.
Като се има предвид това и фактът, че не е предоставен ясен
график, Комисията реши да сезира Съда съгласно член 258, параграф 2 от ДФЕС.
Правилата на ЕС за обществените поръчки имат за цел да гарантират прозрачни, справедливи и
конкурентни тръжни процедури в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи
органи, включително публичноправни органи — категория, която обхваща субекти, които, макар
и да не са публични органи, се финансират в по-голямата си част от държавата или от други
публични органи.
Съгласно Директива 2014/24/ЕС частноправните субекти трябва да спазват правилата за
възлагане на обществени поръчки, когато те отговарят на критериите, за да бъдат
квалифицирани като публичноправни органи. Такъв е случаят, когато те i) са създадени, за да
задоволяват нужди от общ интерес, ii) притежават правосубектност и iii) се финансират в по-
голямата си част от публични органи или са обект на управление или надзор от тяхна страна.
В България много лечебни заведения отговарят на тези критерии, тъй като предоставят основни
услуги от обществен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от
Националната здравноосигурителна каса или други публични източници.
Опасенията на Комисията бяха изложени в официално уведомително писмо (2019 г.), последвано
от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.),
след като България не успя да приведе законодателството си в пълно съответствие.
Делото се отнася до разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които изключват
определени болници от правилата за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са
публично финансирани.
