Адв. Петрова: Без нормативна уредба ще продължи да има „продавачи на надежда“, които предлагат препарати, нямащи нищо общо с медицината, основана на доказателства
Изключително занижен е контролът върху продажбата на хранителните добавки, които се предлагат на пазара. Често хората ги купуват онлайн без да са наясно какво съдържат и така поставят под риск здравето си. За това алармираха в студиото на „Добро утро, Европа“ адвокатът по медицинско, здравно и фармацевтично право д-р Мария Петрова и председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов.
Те съветват хората да бъдат критични към продуктите, които купуват, и да ползват добавки само след консултация с професионалист.
Всичко, което не подлежи на контрол и по някакъв начин се предлага неконтролирано, крие съмнение за неговата безопасност.
Добавките не се контролират от Агенция по лекарствата. Режимът при тях не е регистрационен, а уведомителен, каза г-н Димитров.
Тези препарати не са преминали фази на испитание. Никой не може да твърди, че те лекуват. От тях се очаква едно приятно въздействие върху организма. Когато им се придава ефект на панацея и няма регулация, относно тяхното съдържание, безопасност и потенциални ползи, се създава една много тънка граница между аптеките, фармацевтите и лекарствата, които са по-скъпи, зашото изискват испитания и повече ресурс, а от друга страна стои едно лесно достъпно средство, обявено за панацея за дадено състояние, каквито са хранителните добавки.
Димитър Маринов отпределено се опита да лобира за търговията в аптеките, повтаряйки многократно и целенасочено, че в аптеките се извършват консултации от страна на магистър-фармацевтите, че там се работи с известни марки, които държат на името си, а някои от тях, въпреки че не са задължени, дори извършват някакви проучвания.
„Аз никога не бих си купил нищо онлайн! нямам никакво доверие в това, което някой е забъркал някъде, в някакъв гараж. Докато, при закупиване от аптека, фармацевтите са запоянати с добавката и знаят кога да я препоръчат. Никога не се притеснявам, когато си купувам хранителна добавка от аптека“, заяви г-н Димитров.
Неправилно би било да се остане с впечатлението, че не съществува никаква регулация на хранителните добавки, но съществуващата е толкова занижена като критерии, че достатъчно е някой да предостави нчкакви документи, които най-често идват от Китай и след това нчма абсолютно никакъв контрол дали опосаното в документите отговаря на съдържимото в съответната партида, поясни адв. Петрова – А когато предлагането става от нерегулирани доставчици, например онлайн, проблемът става още по-голям. Често тези сайтове са регистрирани извън страната, трудно се стига до собственика на домейна, липсват общи условия и не е ясно при настъпване на нежелано събитие кой носи отговорност за него – добави тя.
Тя припомни за неотдавнашен случай, когато няколко жени пострадаха от лекарства за отслабване и бяха приети в „Пирогов“ и никой не успя да се свърже с разпростанителят им.
„Хората трябва да знаят, че информацията, която се предлага публично, не винаги подлежи на контрол. за да рекламираме едно лекарство, има цяла наредба, която регламентира как да стане това и то не за всички лекарства. такава регулация за хранителните добавки липсва и това крие огромен риск за общественото здраве“, категорична бе адв. Петрова.
Според председателя на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов добавката е вид храна, „тя е със статут на кренвирш“ – те и затова се регулират от БАБХ. Всяко завишаване на контрола ще изисква допълнителен ресурс и ще повиши цената ѝ.
Цената обаче не бива да бъде единствен критерий за неща, които могат да бъдат и опасни.
Дефицътът на доверие в здравеопазване се отнася и до фармацията. Когато едно нещо се рекламира като панацея, извън „фармацевтичната мафия“, доверието на хората към него рязко нараства. Без създаването накритична маса и критерии, с които можем да оценим контрола, не бива да очакваме хората хората да се предпазвят сами от нежеланите страни на добавките, категорична бе адв. Петрова.
Без нормативна уредба ще продължи да има „продавачи на надежда“, които предлагат препарати, които нямат нищо общо с медицината, основана на доказателства, завърши коментара си адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право.
