Медицината не е занаят, а непрекъснато учене
Медицината не е занаят, а непрекъснато учене, казва началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS.
– Генерал-майор Мутафчийски, как се отпечатва войната в Украйна върху биографията на Военномедицинска академия (ВМА)?
– Със сигурност, в страните-членки на НАТО има мобилизация както във всички сфери на въоръжените сили, така и във военномедицинската служба. Един от най-демобилизиращите фактори за войските по време на военни действия е липсата на добро и навременно медицинско обслужване. Това е извод не само от войната в Украйна, а и от всички останали военни конфликти. И ние сме абсолютно наясно, че трябва да сме на нивото, което очакват от нас бойците. И полагаме всички усилия да го постигнем. Първо, с активни обучения във Военномедицинския ни симулационен тренировъчен център. Той беше открит през 2021 г., като до момента са обучени 1299 души. Само през настоящата година обаче през него са преминали почти половината от тях – 521. Тези данни са ясен знак за нарастващия интензитет на работата на центъра. И друг път съм казвал, че ние имаме много добри болници, в които могат да се направят и най-сложните операции. Но пострадалите на бойното поле трябва да бъдат докарани живи до тях. А това зависи от натренираността на бойните санитари, на парамедиците, на всеки един военнослужещ. Второ, оборудвахме всичките ни медицински пунктове с нова апаратура, със спешни и реанимационни чанти, а съвместно с „Логистиката” закупихме и нови линейки. Паралелно работим и по друг сериозен проблем във войсковите части – медицинското осигуряване. На част от незаетите места вече са назначени завършилите три випуска военни лекари. Този кадрови проблем се решава бавно, но в него заложихме на устойчиви решения, а не „да гръмнем шампанското”, няма как да стане от днес за утре. Смея да кажа, че в общата криза за лекари и медицински сестри в здравеопазването ни, ако има някаква устойчива програма за решаването на тези проблеми, това се случва във ВМА, благодарение на сътрудничеството ни с ВВМУ и МУ-Варна, което стартирахме през 2017 г. Заедно с това продължаваме да издигаме и нивото на отделните военни болници в страната.
– Това не е отпадало от дневния ред на ВМА.
– Да, защото основният ни принцип е, че нашите военнослужещи имат право на еднакво по качество високоспециализирано медицинско обслужване, независимо от това в коя точка на страната се намират. Но особено внимание сега ще отделя на сливенската военна болница. В нея бяха реновирани напълно две отделения – общо хирургично и общо терапевтично – по стандартите, по които беше преобразена и столичната военна болница. Операционният блок и приемното отделение също претърпяха пълна промяна. Очакваме сертифициране на общата кислородна инсталация, което ще доближи ВМА-Сливен още повече към европейския й облик. От няколко месеца има и нов началник – полк. доц. д-р Васил Кьосев, хабилитирано лице, много опитен хирург, който въведе лапароскопската хирургия не само в болницата, но и за цялата област. Всичко това допринася за положителните оценки, които екипите ни там получават от нашите съюзници в района на „Ново село” по отношение на медицинското обслужване, което получават. Сериозни инвестиции направихме и във Военноморската болница – подменихме хипербарната камера с нова, на световно ниво. Отново високо оценено от нашите съюзници, защото тя дава големи възможности за Военноморските сили – и за тренировки, и за лечение при кесонна болест. Операционният блок е един от малкото на това ниво в България, предстои да реновираме и хирургичната клиника. За съжаление, в Пловдив, където сградата на болницата е паметник на културата, продължаваме да се борим с тежката бюрокрация, за да започнем обновяването й. Плевенската болница е в добър вид, но имаме планове за надграждане догодина.
– Вашата рекапитулация за годината правите на 1 декември, празника на ВМА, като ден на основаването на военната болница. Какво донесе на екипа 2025-а?
– Ще започна с резултатите от въвеждането на роботизираната система Da Vinci Хi, защото то стартира в началото на тази година. За 305 дни (212 работни) имаме 305 операции. Ние извършваме 10% от роботизираните интервенции в България, при общо 17 робота в страната. Което ни нарежда сред най-бързо развиващите се центрове по роботизирана хирургия в света. Разполагаме с 15 обучени екипа в областта на гинекологията, коремната хирургия и урологията. Предстои сертифициране на гръдни хирурзи и на колегите от още две коремни хирургии. Най-голям дял (168) от операциите са направени от екипа на д-р Янчо Делчев от АГ-клиниката ни, който извърши и първата роботизирана операция във ВМА.
Няколко седмици преди празника на ВМА направихме пробив и в трансплантационната програма, като я разширихме и вече освен чернодробни, нашите екипи извършват и бъбречни трансплантации. Разбира се, броят на донорите продължава да е нисък, но това не зависи от нас. Друга новина около тази програма е, че в плановете ни е закупуването на специална апаратура във връзка с всеизвестния факт, че донорите стават все по-маргинални, т.е. все по-възрастни или дълго са били в реанимация и с лоши показатели. Чрез нея можем да проверим до каква степен функционира органът, още преди трансплантация.
Продължихме с обновяването на базата – наскоро осветихме преобразените клиники по УНГ и орална хирургия. Обновени са Лабораторията по микробиология, а в клиничната лаборатория вече разполагаме с най-съвременната у нас в момента роботизирана система, която като поточна линия работи почти без човешко участие: от зареждането на епруветките с кръв до излизането на резултата. Направихме и реновация на Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена.
– А как се развива идеята ви Военномедицинският симулационен тренировъчен център да се използва и от наши съюзници за учения от регионален характер?
– Центърът наистина е уникален с най-големи възможности на Балканите. Имахме две големи учения – едното само с колеги от САЩ, а във второто с тях се включиха и още 8 съюзнически страни. В края сме на реализирането на друг много амбициозен проект – клиничен тренинг център. Оборудвахме го с най-съвременни роботи и симулатори на стойност 8 млн. лв. Там ще се обучават специализантите и вместо на реални пациенти, те ще трупат опит върху споменатите системи, които наподобяват манипулациите при жив човек: интубация, включване на централни венозни източници, гастро- и колоноскопия, торако- и трахеоскопия, бронхоскопия, лапароскопски операции, роботизирани операции, за които има цял набор от софтуерни решения. Това е съвременен поглед към обучението на специализантите и такъв център има само още един в Пловдив.
Сериозните инвестиции, за които ще говорим и след малко, можем да си ги позволим благодарение на финансовата ни стабилност. За поредна година ВМА няма дългове от 1 януари 2018 г. насам. Приходите ни отбелязват стабилен ръст от всички основни източници – НЗОК, НОИ, МЗ, както и от собствена дейност. Допълнителното материално стимулиране се увеличава пропорционално на това. И ако през 2014 г. беше 8,5 млн. лв. на годишна база, сега е около 60 милиона.
Увеличението на собствените средства позволява освен разширяване на инвестициите в ремонти и модернизация, апаратура и инфраструктура за 20-30 млн. лв., и по-добро възнаграждение на нашите служители. Наскоро имах среща със специализантите ни по повод иначе справедливите искания на техните колеги за по-добро заплащане. Исках да чуя тяхното мнение, как се чувстват те като част от ВМА, какви проблеми имат. Не получих нито един отрицателен отзив, напротив, те са добре овъзмездени и мотивирани. Освен условията, които сме им създали за работа и обучение, те имат възможност да посещават курсове за квалификация у нас и навън, които ние заплащаме. Затова и няма да ги видим на протеста… Те имат голям късмет, че са специализанти във ВМА.
– В какво ще инвестирате през следващата година?
– Продължаваме да развиваме роботизираната хирургия. Резултатите, които ви цитирах в началото на нашия разговор и опита, който натрупахме, ни дават основание за това. Ще закупим поне още 2 робота – единият ще е за клиниките по гинекология и урология. А вторият и настоящият, с който разполагаме, ще са за коремните хирурзи. Въпреки стриктния график на роботизираната операционна програма, се оказа, че един робот е крайно недостатъчен.
Ще закупим и уникална за България роботизирана система за травматолозите – тя изчислява прецизния разрез на костта при смяна на стави. Правим тази инвестиция, защото нашите травматолози са на първо място в София по брой сменени стави, което ни прави предпочитано лечебно заведение за извършване на такъв тип хирургия. И ние сме длъжни да осигурим най-доброто на нашите пациенти.
До март месец догодина ще имаме инсталиран и последно поколение фотонен компютърно-томографски апарат: единствен в България и четвърти в Европа. Той има изключително много предимства – облъчването е много по-малко, а образът е изключително прецизен, съпоставим е с ядрено-магнитния резонанс. С такава апаратура ще сме четвъртата болница в Европа след Германия, Люксембург и една от скандинавските държави. Март-април предстои да бъде открита и новата противошокова зала, която ще е уникална не само за нашата страна, но и за Балканите. В нея се настаняват най-тежко травматично пострадалите и ние сме се постарали да я направим така, че пациентът да бъде изследван изцяло, без да го местим от едно място на друго – част от апаратите се спускат от тавана на залата, а от стената ще „излиза” скенер, който ще изследва и след това ще се прибира обратно. С всички нововъведения, които ви изброих, ние се стремим да бъдем крачка напред пред другите. Такава е нашата философия. Опитвам се да гледам нещата в развитието на медицината до 5-7 години напред, защото тя се развива бързо като технология. Затова и ВМА изпреварва много от другите лечебни заведения.
Друг много важен проект е довършването на параклиса, който е разположен в двора на болницата. Той се доказа като необходим не само за нас, персонала на ВМА, но и за нашите пациенти. Макар все още да не е завършен, хора оставят здравец, запалени свещички, монети до прага му, което значи, че той вече живее. Амбицията ни е както и в медицината – да създадем най-доброто, да бъде един от най-красивите в страната. В момента най-опитната зографска двойка изписва според всички канони параклиса, като очакваме работата им да приключи в началото на октомври следващата година и да успеем да го открием за Никулден. Тук е мястото да благодаря на всички щедри дарители, които помогнаха този храм да се превърне в реалност и да бъде в опора на всички, които имат нужда.
– А след като ВМА разви свои медицински школи с многогодишен опит, как се балансира между традицията и медицината на технологиите от бъдещето?
– Когато говорим за школи, това не означава, че просто копираш опита на твоя професор. Нашите колеги имат амбиция да се развиват. Медицината не е занаят и нещо стационарно, а непрекъснато учене докрай, независимо какво ниво си достигнал – с постоянно обучение и надграждане. Тези школи са много успешни и актуални, независимо от времето. Но всяко ново поколение в тях надгражда над даденото от собствените му учители. В това мисля, че е била и е силата на ВМА. Иначе в други болници съм срещал колеги, които казват „това съм го научил от еди-кого си” и остават на тази позиция, дори то да е научено преди 50 години. А нещата оттогава са се променили коренно. При нас такова поведение не се толерира и затова залагаме на амбициозни и знаещи хора. Неслучайно казвам на моите курсанти: ние не желаем глупчовци във ВМА. На обявените 9 асистентски конкурса тази година се явиха колеги от първия випуск военни лекари. Само четирима обаче успяха да ги спечелят – в областта на анестезиологията и реанимацията, гинекологията, генетиката и епидемиологията. Останалите явно бяха подценили това изпитание и си мислеха, че след като кандидатът е единствен за дадено място, то му е „в кърпа вързано”. Е, стана ясно, че няма да има компромиси, а ние ще дадем просто възможности, само ще отворим врата пред развитието им. Но знанията са от тях, за да са достойни да работят тук. И това беше урок. А аз просто поставих критерии, каквито на мен са ми поставяли и за специалност, и за асистент в конкуренция с по 5 човека. Но с дипломирането на всеки следващ випуск военни лекари ще има все по-голяма конкуренция. И така съм сигурен, че ще приемаме в екипите си все по-качествени хора.
А за празника на ВМА и в навечерието на Новата година поздравявам всички колеги – бивши, настоящи и бъдещи. Пречупихме грешната тенденция да се демилитаризира ВМА. И сега на празника ще видите, че половината от залата ще е заета от курсантите. И за догодина киносалонът вече няма да ни стига. Отивайки към пенсия, заявявам, че съм изпълнил дълга си – че във Въоръжените сили има военни доктори, а не само хора, подчинени на Трудовия кодекс, които не знаят какво биха правили във военно време.
Интервю: Росица Цонева
