Мъж неочаквано се излекува от ХИВ след трансплантация на стволови клетки

Няколко души с ХИВ са били излекувани след получаване на ХИВ-резистентни стволови клетки, но мъж, който е получил нерезистентни стволови клетки, вече също е свободен от ХИВ. Трансплантацията на стволови клетки е направена с цел лечение на рак на кръвта. Пациентът е вторият от седемте, получили стволови клетки, които не са били резистентни на вируса. Това подсилва тезата, че резистентните на ХИВ клетки може да не са необходими за лечение на ХИВ.

„Виждайки, че е възможно лечение без тази резистентност, ние получаваме повече възможности за лечение на ХИВ“, казва Кристиан Геблер (Christian Gaebler) от Свободния университет в Берлин.

Петима души вече са се освободили от ХИВ, след като са получили стволови клетки от донори, които са носили мутация и в двете копия на ген, кодиращ протеин, наречен CCR5, който ХИВ използва, за да инфектира имунните клетки. Това е довело учените до заключението, че наличието на две копия на мутацията, която напълно премахва CCR5 от имунните клетки, е от решаващо значение за лечението на ХИВ.

„Вярвахме, че използването на тези ХИВ-резистентни стволови клетки е от съществено значение“, разказва Геблер.

Но миналата година шести човек – наречен като „Женевския пациент“ – бе обявен за свободен от вируса повече от две години, след като получава стволови клетки без CCR5 мутацията, което предполага, че CCR5 не е всичко – въпреки че много учени смятат, че приблизително двугодишният период без вирус не е достатъчно дълъг, за да покаже, че наистина човекът е излекуван, обяснява Геблер.

Последният случай засилва идеята, че Женевския пациент е излекуван. Става въпрос за мъж, на когото през октомври 2015 г. са били трансплантирани стволови клетки за лечение на левкемия, вид рак на кръвта, при който имунните клетки растат неконтролируемо. Мъжът, който по това време е бил на 51 години, е имал ХИВ. По време на лечението му е била прилагана химиотерапия, за да се унищожи по-голямата част от имунните му клетки, освобождавайки място за донорските стволови клетки, за да произведат здрава имунна система.

В идеалния случай мъжът би получил стволови ваксини, устойчиви на ХИВ.клетки, но такива не били налични, затова лекарите използвали клетки, носещи едно типично и едно мутирало копие на гена CCR5. По това време мъжът приемал стандартна ХИВ терапия, наречена антиретровирусна терапия (АРТ), комбинация от лекарства, които потискат вируса до неоткриваеми нива, което означава, че той не може да бъде предаден на други хора – и намаляват риска от заразяване на донорските клетки.

Но около три години след трансплантацията той решава да спре приема на антиретровирусна терапия (АРТ).

„Той е изчакал известно време след трансплантацията на стволови клетки, бил е в ремисия на рака,…и е чувствал, че трансплантацията ще проработи“, разказва Геблер.

Малко след това екипът не открива признаци на вируса в кръвните проби на мъжа. Оттогава той е свободен от вируса в продължение на седем години и три месеца, достатъчно, за да бъде смятан за „излекуван“.

Той няма откриваем ХИВ в тялото си през втория най-дълъг период от седемте души, обявени за свободни от вируса – като най-дългият случай е без ХИВ от около 12 години.

„Удивително е, че преди 10 години шансовете му да умре от рак бяха изключително високи, а сега е преодолял тази смъртоносна диагноза, персистираща вирусна инфекция, и не приема никакви лекарства – здрав е“, отбелязва Геблер.

Откритието преобръща разбирането ни за това какво е необходимо за лечение на ХИВ чрез този подход.

„Мислехме, че е необходима трансплантация от донори, на които липсва CCR5 – оказа се, че не е необходимо“, разказва Равиндра Гупта (Ravindra Gupta) от Университета в Кеймбридж, който не е участвал в проучването.

Учените обикновено са смятали, че подобни лечения разчитат на това, че вирус, скрит в останалите имунни клетки на реципиента – след химиотерапия – не може да зарази клетките на донора, което означава, че не може да се репликира.

„По същество, запасът от клетки гостоприемници, които да инфектират, се изчерпва“, казва Геблер.

Но последният случай предполага, че вместо това, може да се постигне лечение, стига нерезистентните донорски клетки да са способни да унищожат всички останали оригинални имунни клетки на пациента, преди вирусът да се разпространи в тях, предполага Геблер. Такива имунни реакции често се обуславят от разлики в протеините, показвани в двата комплекта клетки. Това кара донорските клетки да разпознават остатъчните реципиентни клетки като заплаха, която трябва да се елиминира, разказва Геблер.

Констатациите показват, че има по-широк набор от трансплантации на стволови клетки, отколкото предполагахме – включително такива без две копия на CCR5 мутацията – биха могли потенциално да излекуват ХИВ, посочва Геблер.

Но е вероятно много фактори, като например генетиката на реципиента и донора, да се съчетаят, за да може това да проработи, така че например клетките на донора да могат бързо да унищожат тези на реципиента. Нещо повече, в последния случай мъжът е носил едно копие на мутацията CCR5, която би могла да промени начина, по който имунните му клетки се разпространяват в тялото по начин, който да улесни излекуване на вируса, отбелязва Геблер.

Това означава, че повечето хора, получаващи стволови клетки при трансплантации за ХИВ и рак на кръвта трябва да се предлагат ХИВ-резистентни стволови клетки, когато е възможно, казва Геблер.

Важно е също да се отбележи, че хората без рак с ХИВ няма да се възползват от трансплантации на стволови клетки, тъй като това е много рискована процедура, която може да доведе до животозастрашаващи инфекции, обяснява Геблер.

Повечето хора е по-добре да приемат антиретровирусна терапия (АРТ) – често под формата на ежедневни таблетки – което е много по-безопасен и удобен начин за спиране на разпространението на ХИВ, позволявайки на хората да се радват на дълъг и здравословен живот, казва той. Освен това, наскоро достъпно лекарство, наречено ленакапавир, осигурява почти пълна защита срещу ХИВ само с две инжекции годишно.

Въпреки това се полагат усилия за лечение на ХИВ чрез генетично редактиране на имунни клетки и предотвратяването му с помощта на ваксини.

Справка: Gaebler, C., Kor, S., Allers, K. et al. Sustained HIV-1 remission after heterozygous CCR5Δ32 stem cell transplantation. Nature (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-025-09893-0

Петър Димитров

––––––––––––––––––––––––––––

Източник: Man unexpectedly cured of HIV after stem cell transplant, New Scientist