Вътреболничните инфекции – илюзии и реалност

Според официалната статистика, ако в ЕС процентът вътреболнични инфекции е средно 8, то у нас са едва 4% по споменатата по-горе причина. Така се получава и изкривената статистика за 2022-20023 г., според която за периода у нас са докладвани едва 147 случая на ВБИ от 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения.

Макар данните в България да са оскъдни, Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) е направил проучване за периода 2022-2023 г. при 3977 пациенти в 23 лечебни заведения, от които 13 са от второ ниво на компетентност, а 10 – от трето. Според проучването инфектираните в болниците пациенти са били 147, а инфекциите – 171. Данните на ECDC определят дела на инфекциите, причинени при оказване на медицинско обслужване у нас, на 3,7%, като в същото време делът им в ЕС е 8%, което е причина данните за България да бъдат приемани скептично. Като косвен белег доц. Велев посочи и честота на приемане на антимикробни средства в болница, като средно за ЕС тя е 32,4%, а в България – над 45%.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова призна, че ВБИ се крият, че болничната среда „далеч не е стерилна“, че липсва одобрен национален план за борба с антимикробната резистентност.

Подобнo e заключениятo и на доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“, който констатира, че приемаме по-малко антибиотици, но резистентността към тях продължава да расте. Защото, оказва се, големият проблем не е изписването им в извънболничната помощ, а в недобре контролираната им употреба в лечебните заведения. Микробиологът казва и нещо друго – почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмоние, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.

Oсновната причина за разпространение на ВБИ в болниците е недостатъчно добрата хигиена на персонала и най-вече пропуските в миенето на ръцете, защото някои микроби могат да преживеят по повърхностите им до няколко часа. Не разполагаме точна статистика колко болни могат да се обслужат за 3-4 часа, но едва ли ще е грешка да кажем – десетки. Има обаче ключов индикатор за превенция на ВБИ и той е количеството използвани препарати на алкохолна основа в болниците – у нас за 1000 леглодни в болница това количество е 23 литра, в Европа – 37,4.

В интензивните отделения определени от експерт като „горещи точки“ за разпространение на ВБИ у нас използваните количества препарат са 43,6 литра срещу 98,7 средно в Европа. Както става ясно, пестим от миене на ръце и ползване на дезинфектанти. В болниците.

И това е функция от недостига на среден медицински персонал и недофинансиране или неадекватно разходване на средствата. По данни на съсловната организация една медицинска сестра у нас обслужва 25-35 пациенти, при препоръчително съотношение 1:5 – една сестра на петима болни.

Според доц. Валери Велев, дм, преподавател в МУ – София и член на Факултетния съвет на Медицински факултет: „Вътреболничните инфекции имат почва у нас и тя е толкова богата, че буквално се закопават под нея и не ги виждаме“.

Заключението, което специалистите правят е, че в страната ни липсват политики, ресурси и обучение по въпроса за вътреболничните инфекции. Би трябвало да се създаде постоянно работещ механизъм под ръководството на МЗ с участието на всички участващи в процеса страни, който да гарантира спазване на принципите за справяне с антимикробната резистентност и болничните инфекции.