Здравеопазването ни изостава от тенденциите в Европа
Основният проблем е, че изоставаме от тенденциите в Европа. Това каза в предаването “Здравей, България” на Нова тв икономистът Аркади Шарков.

По думите му продължава тенденцията доплащането да е един от недостатъците на системата в България. ”В последните години се борим за първото място в Европа заедно с Гърция и Румъния”, обясни той.
“Наскоро излязоха данни на Евростат за това какъв процент от БВП заделя Европа за здравопопазване – 10% средно за 2023 година, което се равнява на 1,7 трилиона евро. От това България средно заделя 8%. Но от тях 5% са това, което държавата заделя за своите граждани. Другите 3% от БВП, или около 6 милиарда лева – 3,2 милиарда евро, излизат от нашия джоб”, коментира Шарков.
По думите му изоставаме изключително много от средните за Европа нива. “Меко казано, с 4% от останалите държави в ЕС”, каза той.
“Българинът доплаща най-много за лекарства, за извънболнична помощ, за част от болниците и за медицинските изделия, което натоварва бюджетите на семействата. Това са официалните доплащания. Неформалните също са значително високо число”, смята експертът.
“Това, което се опитваме да изведем на преден план, е нуждата от увеличението на постъпленията в здравеопазването. Не казваме, че автоматично повишаването гарантира намаляване на доплащането, но с увеличението на здравната вноска от 8% на 10% трябва да бъдат въведени реформи за намаляване на доплащането, по-висока реимбурсация за лекарствените продукти, подобрение на цените и клиничните пътеки, които в момента изостават с 2,5 пъти от останалите цени в икономиката”, обясни той.
България може да се изправи пред най-дълбоката криза в модерната си здравна история, ако продължи да поддържа една от най-ниските здравни вноски в ЕС. Това показва нов анализ на Health Metrics, от който става ясно, че запазването на сегашнoтo ниво на вноската от 8% ще доведе до остър недостиг на кадри, затваряне на болници, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и опасно ограничаване на достъпа до лечение до 2040 г., каза още Шарков.