Плащаме не за истинска болнична помощ, а за въртене на празни обороти в многото болници, които затворихме

Анкета пита зрителите на предаването „Лице в лице“ дали ходят често на профилактични прегледи, 64% от участвалите заявяват, че посещават редовно профилактични прегледи, а 32% – че не го правят. Според д-р Мими Виткова, бивш здравен министър, тези резултати не отговарят на реалността.

„Парите за профилактика се връщат и не се оползотворяват. Това означава, че хората не ходят“, подчерта тя. По думите ѝ само за първите девет месеца на годината около 5 млн. лв. от общопрактикуващите лекари ще бъдат върнати обратно в бюджета на НЗОК.

Д-р Виткова посочи като „още по-трагичен“ пример данните за скрининга на рак на маточната шийка. „Миналата година бяха планирани 9 милиона лева, а са усвоени само 1 милион. Осем милиона са върнати.“

Тя изрази недоумение защо се планират нови програми за 2026 г., при положение че предишните средства не са използвани: „Едни пари се изсипват в системата, не се създава никаква организация за тяхното оползотворяване.“

Бившият министър остро критикува модела на финансиране на болниците. „Плащаме не за истинска болнична помощ, а за въртене на празни обороти в многото болници, които затворихме.“ Тя припомни, че през 1996–1997 г. болниците в страната са били 144, а днес са 340, при намаляло население и сериозен недостиг на кадри в много региони.

Отчети на касата показват, че 52% от клиничните пътеки се извършват само в три региона – София, Пловдив и Бургас, докато в 15 области, включително и родния ѝ Видин, хоспитализациите намаляват „най-вече защото няма лекари“. „Медицината е екипна работа. Системата е разграден двор.“ Според д-р Виткова пазарният модел, въведен през 90-те години, е оставен без коректив и без контрол. „Класическият пазар няма място в здравната система. Това е част от националната сигурност.

Тя даде фрапиращи примери за липса на надзор: „Предоперативна консултация – 3000 лева. Отговорът от контролния орган е, че това е нормално.“ В други случаи фактури за консултации се появяват след извършени операции. „Не можете да си представите за какви безобразия става дума и за каква липса на държавен контрол.“

На въпрос защо хората не ходят на профилактика, д-р Виткова отговори, че няма никаква комуникация с гражданите. „Някой информира ли ги какво им се полага?“

Тя е категорична, че дори при големи листи с пациенти, общопрактикуващите лекари могат да организират прегледите, ако годината е правилно планирана: „Профилактиката се прави по възрастови групи, през цялата година. Има начин.“ Но за някои програми, като тази за рак на маточната шийка, организацията е невъзможна без специалисти: „Много малко общопрактикуващи лекари могат да извършат гинекологични прегледи и да вземат цитонамазка.“

Д-р Виткова определи състоянието на системата като резултат от липса на политическа воля и контрол:
„Това е държавническо безхаберие. Първо нямаме държавници – ако имахме, това нямаше да се случи.“ Тя настоя за политически консенсус: „Не може една партия да реши този проблем. Здравеопазването е третият по големина бюджет в държавата – интересите са огромни.“

Според нея реформата, започнала през 1998 г., само е увеличила разходите, без да подобри резултатите:
„Системата се оскъпи в пъти, а здравните показатели не се подобряват – влошават се.“ Тя постави въпроса:„Може ли страна, която е на първите места в Европа по смъртност от онкологични и сърдечносъдови заболявания, да връща пари от профилактика?“