Д-р Вирджиния Апгар – тихият революционер в педиатрията
През 1952 година, в родилна зала в Ню Йорк, се родило бебе — посиняло, без плач. Лекарите се колебаели дали изобщо да продължат реанимацията. И тогава тишината била прорязана от спокоен, но решителен глас:

– Добре, нека преценим състоянието на бебето — казала д-р Вирджиния Апгар.
Този момент станал началото на тиха революция в медицината.
Вирджиния мечтаела да стане хирург, но през 40-те години жените рядко били допускани в операционните. Казвали ѝ, че нито една болница няма да я наеме. Но тя не се отказала — преосмислила пътя си и станала анестезиолог, работеща в родилното отделение. Там забелязала нещо, което не ѝ давало покой: новородените често били оценявани неправилно или изобщо не получавали необходимата помощ.
Една сутрин тя взела лист хартия и химикалка — и създала нещо просто, но революционно: скалата на Апгар.
Пет бързи критерия:
- сърдечен ритъм,
- дишане,
- мускулен тонус,
- рефлекси,
- цвят на кожата.
Пет цифри, които можели да решат дали детето се нуждае от незабавна помощ.
По-малко от десет години по-късно всички болници в САЩ приели този метод, и нивото на смъртност сред новородените рязко спаднало. Благодарение на нея лекарите вече имали ясен и единен начин да оценяват състоянието на новородените — и хиляди бебета, които иначе не биха оцелели, получили шанс за живот.
Но Вирджиния не спряла дотук. Тя завършила магистратура по обществено здраве, присъединила се към организацията March of Dimes и се превърнала в световен глас в защита на майките и децата.
Когато я попитали как е успяла да се наложи в един мъжки свят, тя се усмихнала и отговорила:
„Жените са като чаени пакетчета — никога не знаеш колко са силни, докато не ги потопиш в гореща вода.“
Доктор Вирджиния Апгар починала през 1974 година, но наследството ѝ живее и днес.
На всеки две секунди някъде по света се ражда дете, поема първия си дъх… и някой тихо произнася число (по нейната скала) — в чест на жената, която не се предала.
Апгар скор е скала за оценка на състоянието на новородено бебе, която се прави най-често на първата и петата минути след раждането, за да се прецени колко добре се адаптира към извънутробния живот. Оценката се базира на пет критерия: цвят на кожата (Appearance), сърдечен пулс (Pulse), рефлекси (Grimace), мускулен тонус (Activity) и дишане (Respiration). Всеки критерий получава оценка от 0 до 2 точки, а общият сбор е между 0 и 10 т. На първата минута оценка между 7-10 точки показва нормална адаптация. 10 точки се поставят изключитено рядко, тъй като в мнозинството от случаите ръчичките и крачетата на бебето са все още синкави. Счита се, че това е физиологично състояние, което дори може да се задържи в рамките на дни след раждането. Новородените от тази група обикновено не се нуждаят от интензивни грижи и лечение, като например подпомагане на дишането. Те се поставят на креватче под рутинните грижи за едно новородено. При резултат 4-6 точки говори за средно тежко депресивно състояние. Тези новородени обикновено се нуждаят от първична реанимация за подпомагане на адаптацията, например механична стимулация на дишането, подаване на кислород, осигуряване на топлинен комфорт и т.н. Резултат под 3 точки говори за тежко депресивно състояние. В тези случаи са необходими интензивни грижи и лечение, често и провеждане на апаратна вентилация.На петата минута се отчита отново сборът на точките от отдените показатели. Счита се, че това е по-важният показател, тъй като резултатът отразява риска от развитие на усложнения в дългосрочен план. Все пак трябва да се знае, че Апгар скалата не може с точност да предвиди дългосрочните последствия. Тя се използва като помощно средство за по-бързо оринтиране в клиничното състояние на новороденото и нуждата от предприемане на активно терапевтично поведение. Ограниченията се състоят главно във факта, че това е моментно измерване на жизнените функции, които не са константна величина и бързо могат да се променят. Тя не отчита и някои други фактори, като използване на анестетик или аналгетик при раждането, наличие на малформации на плода, гестационната му възраст, родова травма и други.