БЛС: Hай-важният приоритет – повече пари за здравната система като процент от БВП
Държавата да плаща на здравната система за резултати, а не по структури. Това е една от препоръките на VII-ия Национален конгрес на БЛС (Българския лекарски съюз) с международно участие „Политики в здравеопазването“. БЛС счита това за приоритетна политика, която трябва да се прилага.
Най-важният приоритет за БЛС обаче е да има повече пари за здравната система като процент от БВП. Според бившия здравен министър д-р Стойчо Кацаров анализ, в България здравните разходи на човек са 990 евро, а в ЕС – 3685 евро, данните са за 2022 година. Публичните разходи представляват значително по-малък дял от общите здравни разходи в България (54.8% през 2015 г., 63.1% през 2020 г.) в сравнение със средното за ЕС (78.4% през 2015 г., приблизително 81.3% през 2022 г.) – затова пациентите в България масово доплащат от джоба си, гласи друго заключение на анализа.
Друг важен приоритет – да се наблегне на профилактиката, за да не се налага да се харчат пари за болести, които е могло да не се появят изобщо, ако навреме пациентите минават профилактични прегледи. Специално лекарите настояват и за прозрачност в НЗОК, като настояват Здравната каса да създаде условия генерични лекарства да могат да заменят скъпи търговски марки при нужда и щом медицински специалист го препоръчва.
Приоритетите пред българското здравеопазване
Изрично за приоритетите е упоменато, че са разисквани на 3-дневен конгрес, с участието на министрите на здравеопазването и електронното управление, управителя на НЗОК, депутати, председателят на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME), президентът на FEMS, представители на UEMS, на Европейската асоциация на младите лекари, над 300 лекари, експерти, журналисти.
- Постигане на европейски нива на финансиране чрез разработване на методология и анализ за постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП.
- Конгресът препоръчва още: заплащането да бъде за медицински дейности и резултати, а не за структури. НЗОК да финансира извършени дейности, в измеримо качество и доказан здравен ефект – в болничната, първичната и специализирана извънболнична медицинска помощ – вместо щатове и легла; въвеждане на ефективен и навременен контрол, а не само последващ.
- Делегатите настояха да бъде намерен баланс между пазарни стимули и социална солидарност, така че конкуренцията да води до по-висока ефективност, а общественият интерес – до гарантиран достъп и справедливост.
- Като приоритет беше изведена превенцията и профилактиката с цел преодоляване на дисбалансът в полза на разходи за активно лечение и лекарства – защото предотвратеното заболяване носи най-висока стойност за обществото, а като естествено продължение на тази политика е долекуването след остър период на заболяване – специфичен и често пренебрегван етап.
- И oще: Оптимизиране на лекарствената политика чрез прозрачни процедури и стимули за най-добра стойност. НЗОК трябва да прилага истинска прогенерична политика в интерес на ефективност и спестяване на средства, а пациентът да има правото на избор от цялата палитра произведени медикаменти.
- Продължаване на дигитализацията на здравната система, за да се гарантират по-добра координация, по-висока ефективност и по-широка достъпност на медицинските услуги.
- Въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение и създаване на ясна методология и акредитационни механизми за качествен контрол и развитие на компетенциите.
- Въвеждане на работещи политики и финансиране на базата на разход- ефективност и разход-ползи за медицинските технологии, в частност медицинските изделия и медицинските изделия за инвитро диагностика, с цел навременен достъп до тях.
