Tрябват ни болници за активна рехабилитация на пациенти след мозъчни заболявания
В България се усеща сериозен недостиг на болници за активна рехабилитация на пациенти след лечение на мозъчни заболявания, както и на заведения за дългосрочни медицински грижи за тежко болни хора. Това е основният проблем, който постави на дневен ред проектът на Национален план за мозъчните заболявания 2026-2030, обсъден на форум в София.
Планът предвижда изграждането на система за превенция, ранна диагностика, ефективно лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хора с мозъчни заболявания. Проф. Николай Габровски, който е основен двигател на инициативата и наскоро получи наградата „Лекар на годината 2025“, подчерта необходимостта от нови лечебни заведения, които да отговорят на тези нужди.
Мозъчните заболявания като инсулт, деменции, епилепсия, черепни травми и мозъчни тумори са сред водещите причини за инвалидизация и втора по честота причина за смърт в световен мащаб. Според данни, представени на форума, в Европа от тях страдат 179 милиона души, а свързаните с тези заболявания разходи надвишават 800 милиарда евро годишно – повече от разходите за лечение на рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.
„В България трябва да се предприемат стъпки за осигуряване на качествен живот на хората с мозъчни заболявания. Необходимо е създаването на нови лечебни заведения, които да осигуряват не само медицинска, но и социална подкрепа и рехабилитация“, заяви проф. Габровски. В допълнение, той акцентира на нуждата от два нови типа болници, които да поемат пациентите в процеса на възстановяване.
Дружеството по неврология предложи създаването на нова клинична пътека за ранно оценяване на рисковите фактори за инсулт, което ще помогне за намаляване на броя на новозаболелите. Проф. Димитър Масларов от Първа градска болница изрази мнение, че подобни мерки ще доведат до значително намаляване на случаите на инсулт в страната.
Психиатричните заболявания също бяха обсъдени, като проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация подчерта, че насочването на основната грижа към доболничната помощ и разширяването на психиатричните центрове ще подобри качеството на живот на пациентите. Според него заложеното в Националната стратегия за психично здраве разширяване на мрежата от центрове за психично здраве е важен и смислен ход.
Въпреки присъствието на здравния министър Силви Кирилов на форума, не стана ясно кога точно ще стартира изпълнението на националния план за мозъчните заболявания. Това поставя въпросителни за сроковете и реализацията на предложенията, които могат да доведат до значителни промени в лечението и рехабилитацията на пациенти с мозъчни заболявания.
