Проф. Радостина Александрова: Детските „шарка партита“ са опасни
Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката. Завършила е „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ като първенец на випуска. Проф. Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Автор е на повече от 230 научни публикации и над 150 научнопопулярни материали, както и на 13 глави в книги и учебници. Преподава в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Нов български университет.
Публикуваме нейното интервю на четири части.
– Проф. Александрова, какво ще избегнем, ако се ваксинираме срещу варицела, а не я преболедуваме?
– С поставянето на такава ваксина постигаме две неща: защитени сме от варицела и намаляваме риска от развитие на херпес зостер.
Макар в повечето случаи варицелата да преминава сравнително „леко“, ваксината ще ни помогне да се разминем с 5 до 10 дни дискомфорт, повишена температура, загуба на апетит, главоболие, чувство на отпадналост и сърбящ обрив. Това обаче е само видимата част на айсберга. Варицелата може да протече тежко и да доведе до сериозни усложнения, като пневмония, възпаление на мозъка и обвивките му (енцефалит, менингит), церебрална атаксия (липса на мускулен контрол или координация поради засягане на малкия мозък), проблеми с кървене, вторични бактериални инфекции на кожата, меките тъкани, костите и кръвта, сепсис. Варицелата може да бъде смъртоносна.
Рискът от усложнения е доста нисък при здравите деца, но се увеличава при бебета и възрастни хора, при хора с потисната поради заболяване или прием на лекарства имунна система. Приблизително 0,1% до 1,5% от децата с варицела биват хоспитализирани поради усложнения. Този процент се увеличава при рисковите групи. Опасно е, ако варицелата достигне до бременни жени, които нямат имунитет срещу причиняващия вирус, т.нар. варицела зостер вирус (Varicella-zoster virus – VZV), защото може да доведе до вродени дефекти на бебето.
Варицелата е само едната страна на монетата. Другото лице на варицела зостер вируса е небезизвестният херпес зостер. След първата ни среща с VZV, обичайно протичаща като варицела, вирусът не напуска тялото ни след възстановяването ни от заболяването, а остава „скрит“ в структурите на нервната ни система. Привидно спи, това е т.нар. латентна инфекция, но от време на време може да се активира и да напомни за себе си, този път причинявайки херпес зостер. Последният може да е сериозно изпитание, свързан е със силна болезненост (една от най-силните болки, които медицината познава) и причинява редица усложнения, сред които възпаление на мозъка, загуба на зрение, повишен риск от инсулт. Поставянето на ваксина срещу варицела, както и срещу херпес зостер значително намалява вероятността това да се случи.
– Одобрявате ли практиката да се правят детски „шарка партита“ за нарочно заразяване с варицела?
– Категорично не. Варицела зостер вирусът, който причинява варицела, но и херпес зостер, е един от най-заразните вируси и повечето хора в нашите географски ширини се срещат с него и боледуват от варицела още в детските си години. Ако това не се случи тогава, „сблъсъкът“ може да стане по-късно в живота, когато обаче протичането на инфекцията е доста по-тежко. Особено опасен е вирусът за бременни жени, които нямат имунитет срещу него, т.е. не са боледували или не са ваксинирани – рискът е и за майката, и за бебето, както и за хора с компрометирана имунна система.
Не, не бързайте със заключението: „Ами ето защо децата трябва да „изкарат“ заболяването, докато са малки, какво по-хубаво от това да се заразят навреме от болно другарче на варицела парти!“
Варицелата може да е сериозно, дори животозастрашаващо заболяване, включително (макар и рядко) за здрави деца. Не сме в състояние да предвидим кой как ще премине през нея. Винаги може да достигне до уязвими групи хора и да причини огромни щети.
И още нещо, за което едва ли се замисляме на път за такова „парти“. Проблемът е, че веднъж попаднал в организма, този вирус никога не си отива и остава с нас до края на дните ни. Просто, херпесните вируси, какъвто е и варицела зостер вирусът, правят така. Предизвикват латентна инфекция. Образно казано, вирусът се „настанява“ в невроните (нервните клетки) на периферните ганглии и „заспива“. Месеци до години след отзвучаване на варицелата, „заспалият“ VZV може да се „събуди“ и да напомни за себе си, причинявайки херпес зостер. Който в никакъв случай не бива да бъде подценяван!
Характеризира се с болезнен, едностранен везикулозен обрив. Смята се, че приблизително 30% от хората прекарали варицела развиват херпес зостер напред във времето. Особено уязвими са възрастните хора и имунокомпрометираните индивиди. Може да предизвика различни усложнения. Най-честото сред тях е дългосрочната болка (постхерпетична невралгия). Тя се появява там, където е бил локализиран обривът и понякога продължава месеци или години след изчезването му. Постхерпетичната невралгия е изключително болезнена и може да попречи на изпълнението на ежедневните задачи и да влоши качеството на живот на пациентите. Наблюдава се при около 10% до 18% от хората с херпес зостер. Рискът от настъпването й нараства с напредването на възрастта, а хората под 40 години рядко изпитват това страдание.
Други усложнения включват загуба на зрение (при т.нар. херпес зостер офталмикус, рискът е по-висок при хора с ХИВ), бактериални инфекции на кожата (в засегнатите от обрива участъци); пневмония, проблеми със слуха, енцефалит (възпаление на мозъка) и смърт. Херпес зостер повишава риска от настъпване на инсулт. По време на едногодишното проучване инсулт се е развил при 8,1% от хората с херпес зостер и 1,7% от хората без херпес зостер. Увеличеният риск (над 4,5 пъти) е наличен, независимо от възрастта, пола, високото кръвно налягане, диабета, сърдечните заболявания и приеманите лекарства.
Малко вероятно е да „избягаме“ от варицела зостер вируса и точно тук е ролята на ваксината да ни предпази. Ваксината срещу варицела спада към групата на т.нар. живи атенюирани ваксини. Съдържащият се в нея отслабен жив вирус (нарича се vOka) е силно „осакатен“ (в него се откриват до 42 мутации) и не може да причини варицела, но провокира изграждането на надежден имунен отговор срещу естествения вирус (наричаме го див тип). Ваксиналният вирус vOka също предизвиква латентна инфекция. За разлика от дивия тип обаче, реактивирането на латентния vOka се случва много по-рядко (8 пъти по-рядко) от това на дивия тип.
Източник: „Портал на пациента“
