България и Германия с най-много регистрирани случаи на кучешка тения

България заема второ място в Европа, след Германия, по заболяемост от ехинококоза (кучешка тения). Такива са тревожните факти от продължилото 4 години мащабно международно проучване за разпространението на ехинококозата в Европа.

Ехинококозата (кучешката тения) е паразитно заболяване, зооантропоноза (предавано от животни на хора), причинявано от ларвния стадий на представителите от род Echinococcus. Известни са две основни форми на заболяването: кистна ехинококоза и алвеоларна ехинококоза. Добре е да се знае, че и двете форми на това заболяване много често могат да имат скъпо и сложно терапевтично поведение, понякога включващо обширна хирургическа намеса и/или продължителна лекарствена терапия.

Кистната ехинококоза (известна още като хидатидоза) се причинява от инвазията с Echinococcus granulosus sensu lato. Кучетата са окончателните гостоприемници на тази тения, докато овцете, говедата, козите, свинете сеявяват междинни гостоприемници, a хората са случайни гостоприемници. Най-често срещаният начин за заразяване на хората с Echinococcus granulosus е случайната консумация на вода или храна, замърсена с яйца на тази тения. Също така при близък контакт с инвазирани кучета.

В голяма част от случаите инвазията при хората протича безсимптомно, до момента на развитие на клинична картина в резултат на притискането на кистата/кистите.

По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) през 2022 г., в 27 страни от ЕС и европейската икономическа зона са докладвали общо 731 регистрирани случая на ехинококоза, като 299 (41%) от тях са били причинени от Echinococcus granulosus sensu lato. Най-голям брой регистрирани случаи са докладвани от България и Германия – 89 и 96, респ.

Ранното диагностициране, навременното и адекватно терапевтично поведение са водещи предпоставки  за предотвратяване развитието на усложнения и фатален изход. По данни на СЗО при кистната ехинококоза средната следоперативна смъртност при хирургичните пациенти е 2.2%, а около 6,5% от случаите рецидивират след хирургичната интервенция, което от своя страна изисква продължително време за възстановяване. 

Това често води до продължителна инвалидизация (неработоспособност) на пациента, съответно социално-икономически загуби и вреди както за личността, така и за обществото. Ето защо е препоръчително да се знае, че това е предотвратимо заболяване, ако се прилагат комплексни мерки както на индивидуално ниво, така и на ниво ветеринарномедициски служби и държавна администрация отговаряща за заразните заболявания по хората и животните.

Трябва да отбележим, че сред водещите превантивни мерки са добрата лична хигиена, периодичното обезпаразитяване на кучетата, високия контрол в месодобивната промишленост, своевременното унищожаване на мъртвите животни в екарисажи и обществените образователни кампании по темата.

Всичко това са съществени предпоставки, които намаляват случаите на ехинококоза в страните с ниски доходи, а в страните с високи доходи водят до почти предотвратяване предаването на тази паразитоза. За родителите е добре да знаят, че сред рисковите места за заразяване с ехинококоза е играта на децата в обществени паркове.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести“, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология“. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.