Здравната криза в България: Стареенето на медицинските кадри и изтичането на младите специалисти в чужбина

България е изправена пред сериозен здравен и демографски проблем, който е на път да постави под въпрос стабилността на националната здравна система. Един от основните фактори е стареенето на медицинските кадри, както и изтичането на младите специалисти в чужбина, или в други сфери. Тези проблеми се обсъдиха на 24-та конференция на фондация МОСТ, на която специалисти от различни области на медицината изложиха тревожните реалности.

„България е първенец в Европейския съюз по възраст на лекарите“, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Явор Пукалски, завеждащ отделение по Детска травматология и ортопедия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и лектор на 24-та конференция на фондация МОСТ. 

„И не само лекарите. За сестрите ситуацията не е по-добра – една от всеки пет работи след пенсионна възраст„, посочи още той. Това е показател за сериозните дефицити в здравната система, които съществуват не само в количествен план, но и в качествено отношение.

„Основен проблем, който излиза на преден план, е не само стареенето на кадрите, но и тяхното географско разпределение. Възможността за консултации и достъп до специализирани лекари е значително ограничена в по-малките населени места, особено в Северозападна и Североизточна България.

Специалистите се концентрират в големите градове и в центровете на областите, докато в по-отдалечените региони липсват основни здравни услуги, камо ли специализирана помощ“, коментира още д-р Пукалски, който активно участва в инициативата на болница „Пирогов“ – „Детско здраве“, която осигурява безплатни прегледи на деца в цялата страна.

„Сериозният недостиг на кадри не се изчерпва само със стареенето на лекари и сестри. Има и хоризонтална миграция, при която медицински специалисти напускат системата, преминавайки в други сфери на работа, или дори напускат страната. Около 5-8% от лекарите и сестрите напускат изцяло медицинската сфера„, посочи д-р Явор Пукалски от Пирогов. Тази цифра сочи към значителни загуби за здравеопазването, в условия на дефицит на кадри.

„Миграцията на медицински специалисти не се изразява само в напускането на страната. Все повече сестри започват да заемат администраторски и управленски длъжности, което допълнително влошава липсата на кадри на терен. Няма официални статистики, но е очевидно, че има отлив на кадри, добави специалистът.

„На фона на тези проблеми, някои местни инициативи показват обещаващи резултати. Пример за това е кампанията във Видин, която предлага едновременно финансови стимули и осигуряване на жилища за новопостъпващи лекари. През август 2023 година двама специализанти подписаха договори в рамките на тази кампания, което показва, че тези инициативи имат ефект, сподели още за БНР д-р Пукалски.  

„Подобни регионални проекти могат да се окажат част от решението, но не могат да се разглеждат като единственото средство за справяне с кризата, смята още той. И даде за пример:

„Някои от обсъжданите решения включват и създаване на възможности за професионално развитие и специализация, които да бъдат покрити от болниците. 

В Германия, например, болниците покриват разходите за курсове и допълнителни квалификации на своите специалисти. В България не се предлага такава система за подкрепа, което поставя допълнителна тежест върху медицинските кадри, които и без това са натоварени“, коментира специалистът.

Един от основните изводи е, че решаването на тези проблеми изисква координирани усилия на национално ниво, включително и адекватни държавни политики. Финансовите стимули, регионалните инициативи, както и по-добрата възможност за специализация и професионално развитие са само част от необходимите стъпки. 

„Здравеопазването не е само пари. Въпросът е да инвестираме в медицинските кадри като професионално развитие и квалификации„, обобщи д-р Явор Пукалски за БНР.