Здравна вноска от 10%, ако искаме да имаме здравеопазване без доплащане

Здравната вноска в България трябва да се повиши поне до 10%, ако искаме да имаме модерно здравеопазване – без доплащане. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в „Лице в лице“, като подчерта, че средствата, които държавата отделя за здраве, са крайно недостатъчни.

„Факт е, че България е на последно място в Европейския съюз по процент от БВП, отделян за здравеопазване. Ние сме и с най-ниската здравноосигурителна вноска – 8% от осигурителния доход, докато следващите преди нас са с 10%“, посочи Брънзалов.

По думите му, ако се направи проста сметка, парите, които държавата отделя месечно за здравето на всеки българин, са твърде малко. „Населението застарява, нуждите растат, появяват се нови технологии, лекарства и терапии. Всички искат най-доброто лечение, но то струва повече. Не можем да искаме модерно здравеопазване и да го плащаме като преди 30 години“, каза още той.

Брънзалов подчерта, че Българският лекарски съюз от години настоява за ефективен превантивен контрол върху разходите и дейността на лечебните заведения. „Да, има течове в системата, но вместо само да се говори, трябва да се приложат конкретни механизми за контрол. Ние вече сме подготвили предложения, които ще внесем официално“, уточни той.

Според председателя на БЛС здравеопазването е не само обществена услуга, а и икономически фактор: „Системата е сред петте най-големи работодатели в страната. Лечебните заведения имат икономически отпечатък от 7 милиарда лева, или 4,2% от БВП. Освен това, само медицинските специалисти и болниците внасят около 1,2 милиарда лева под формата на данъци и осигуровки.“

На въпрос за протестите на младите лекари и специализанти, Брънзалов изрази разбиране към техните искания, но уточни, че проблемът не може да се реши пред Министерството на здравеопазването. „Бюджетът на НЗОК се формира от парламента по предложение на касата и финансовото министерство. Там трябва да се вземат решенията“, заяви той.

По думите му, исканията за по-високи заплати на специализантите трябва да бъдат обмислени с оглед на финансовите възможности и нуждите в отделните региони. „В България има цели области с един патолог или с незаети места за специалисти. Трябва да има диференциран подход – не може всички специализанти да получават едно и също, без значение от сферата и региона“, коментира Брънзалов.

Той подчерта, че лекарският съюз подкрепя младите медици и поддържа постоянен диалог с тях, но добави: „Заплатите не се определят от нас. Ние не бягаме от отговорност, но за да им се помогне реално, трябва да се осигури адекватно финансиране на системата. Без това няма как да имаме едновременно достъпност, качество и ниска цена.“

„Лекарите са готови да предоставят здравна услуга на световно ниво. Но за да го направим, трябва и държавата да направи крачка напред“, завърши д-р Николай Брънзалов.

„Фактът е, че парите, които България отделя за здравеопазване, са недостатъчни, защото – няма да престанем да повтаряме – ние сме на последно място в Европейския съюз по процент от брутният вътрешен продукт, което държавата отделя за здравеопазване. Ние сме с най-ниската здравноосигурителна вноска, 8%. Предпоследните преди нас са 10%“. Това коментира за пореден път председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов пред bTV.

Той подчерта, че за 2024 г. средствата в бюджета на Здравната каса са били недостатъчни във всички пера и допълни, че ако искаме да няма доплащане в лечебните заведения, до каквато стойност са стигнали тези средства, това ще ни бъде процент от здравната осигуровка. „Ние сме избрали този модел“, заяви д-р Брънзалов.

По думите му това, което се гласува в парламента, е недостатъчно. „Единият от вариантите, който трябва да се осигури адекватно финансиране на системата, е повишаване на здравноосигурителната вноска, да станем поне равни с предпоследните. 10% е вноската. Второто нещо, което е – този превантивен контрол: да не се допуска никаква база за нарушения по различни причини в нашата система. Три неща се изискват от лекарите. Първо, да бъдем много достъпни, да даваме добро качество на услугата и тя да бъде изключително евтина. И трите на едно няма как да се получат“, отбеляза председателят на БЛС.

Той коментира и приноса на здравната система за обществото. „Системата на здравеопазване е сред топ 5 от работодателите в България. Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е близо 7 милиарда и представлява 4,2% от брутния вътрешен продукт. Само за сравнение, бюджетът на НЗОК за миналата година е 9,5 милиарда. Ерго, ние, лекарите и нашите сътрудници, медицински сестри, акушерки, лаборанти, допринасяме за вътрешния продукт. Разликата остава по-малко от 1%. Ние сме едни от най-големите данъкоплатци. Това са пари, които влизат в републиканския бюджет и се разпределят по-нататък. Нашите лечебни заведения и служителите допринасят с около 1,2 милиарда към държавния бюджет от корпоративни данъци и осигурителни вноски. Ние самите – лекарите и нашите сътрудници, го правим това за републиканския бюджет“, коментира той.

Председателят на БЛС се спря и на протестите на младите лекари за по-добри възнаграждения. „Те вършат част от моята работа“, заяви той, но допълни, че според него те се събират „под грешните прозорци“.

„Министерството на здравеопазването няма да осигури тези средства. Законът за бюджета на НЗОК се формира по път, предложен от управителя на Касата през Финансово министерство. След което минава надлежния ред, одобрява се първо в комисия по здравеопазване и се внася в пленарна зала“, каза д-р Брънзалов.

От думите му стана ясно обаче, че според него исканията на младите му колеги са нереалистични. „1,5 от средната работна заплата е действително сума, която едва ли може да се го позволи бюджетът. Няма откъде да се вземат тези пари“, смята той.

Д-р Брънзалов обобщи, че исканията на младите лекари могат да се изпълнят, ако се подобри финансирането на здравния сектор като цяло.