Чикунгуня – симптоми,  предаване, лечение, превенция

Най-често треска Чикунгунясе проявява като остро вирусно заболяване, което се причинява от вируса Alphavirus chikungunya, който е част от род Alphavirus принадлежащ към семейство Togaviridae. Чикунгуня се предава чрез ухапване от заразени женски  комари предимноот видовете Aedes aegypti и Aedes albopictus. Тези комари също са отговорни за предаването и на други вирусни заболявания като Денга и Зика, като понякога е възможно да се наблюдава и протичане на ко-инфекция. Това сподели гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София пред БНР-Радио Благоевград.

От началото на 2025 г. до днешна дата са докладвани приблизително 317 000 случая на Чикунгуня, като 135 от тях са завършили с фатален край. За настоящата година държавите докладващи най-голям брой случаи на Чикунгуня са Аржентина, Боливия, Бразилия, Индия, Италия, Кения, Китай, Мавриций, Пакистан, Перу, Сенегал, Франция и Шри Ланка.

За първи път през 1952 г. в Танзания е идентифициран вируса Alphavirus chikungunya. Впоследствие е установен и в други страни от Африка и Азия,а на последващ етап от своето разпространение достига и до части от Северна, Централна и Южна Америка. Въпреки че Чикунгуня се стича за ендемична за Западна Африка, глобалното ѝ разпространение е улеснено от човешките пътувания, миграция, транспорт на стоки (особено способстващ е преноса чрез употребявани гуми и бамбук). Чрез внасянето на Чикунгуня в нови райони, чрез местни комари от вида Aedes, се наблюдава на някои места и локално предаване на инфекцията. Към днешна дата Чикунгуня е установена в редица страни от Азия, Африка, Европа, Северна Америка и Южна Америка.

Клиничната форма на Чикунгуняпротича като остро фебрилно заболяване, съпроводено с обрив, тежка артралгия, артрит, лимфопения. Възможно е последващо хронично персистиране на изтощителна атралгия, артрит, миалгия с месеци и години. Очните прояви на заболяването също са описани, като могат да включват конюнктивит, оптичен неврит, иридоциклит, еписклерит, ретинит и увеит. Като се има предвид липсата на специфично етиологично лечение, контролът на векторите остава основната форма на превенция. Кампаниите за обществено здраве с инсектициди и употребата на лични предпазни средства използването на DEET, комарници, климатици, мрежи за легла, светли дрехи с дълги ръкави и намаляване на локвите/резервоарите около дома са водещите мерки за превенция.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.