Д-р Тота Венкова – лекар за болните, приятел за бедните, майка за бездомните…

Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855 г. в гр. Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество „Майчина грижа“ през 1873 г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.

С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878 г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните. Руски военен лекар ѝ помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, в която изразява голямо си желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си заради заболяване и се връща в България. През 1883 г. заминава отново за Санкт Петербург, като стипендиантка на Министерство на народната просвета. Завършва медицина през 1886 г. и се връща в България и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.

През 1893 г. в Санкт Петербург специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в гр. София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.

Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921 г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.

По повод 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова през 2020 г., Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз, споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев споделя и богата биография на Д-р Тота Венкова, носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст. „В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005).

Пред дома ѝ – достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ №13 и „Христо Белчев“ по проект на арх. Кирил Русков, днес има паментна плоч, върху която се чете епитафа на изповедника на нейното завещание Михаил Теофилов: „Лекарка за болните, приятелна за бедните, майка за безприютните.“

В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:

– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв;
– На Софийския университет  – 40 000 лв.

„Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка.

Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния ѝ град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните ѝ останки са положени в земята на родния ѝ град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г. Теофилов, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха ѝ!“

Д-р Сребра Родопска, която създаде българска ваксина срещу туберкулоза