Проф. Габровски: В България имаме прекалено много болници, където персоналът е разпилян

Време за четене 3 мин.

В България имаме прекалено много болници, където персоналът е разпилян. Това коментира пред БНТ проф. Николай Габровски, зам.-директор по медицинската дейност на „Пирогов“ и началник на Клиниката по неврохирургия на спешната болница.

„При спешните случаи се оказа, че болниците понякога трябва да изпълняват и социални функции. За съжаление част от пациентите изискват месеци или години за възстановяване, а много често остават и до края на живота си зависими от чужда помощ. Нямаме добре разработени механизми за грижа. Огромният проблем е, че имаме много повече болници, отколкото имаме нужда. Имаме разпиляване в тези болници на персонал“.

Проф. д-р Николай Габровски коментира и исканията на младите лекари за по-справедливо заплащане.

„В Европа периодът от 5 до 8 години на специализация е най-тежък. Навсякъде този период трябва да бъде преминат. Аз не смятам, че нашите условия са много по-лоши, отколкото тези на Запад, нито с тези в миналото. Възможно е да бъдат по-добре, но трябва много внимателно да се правят тези промени. Истината е, че болниците в България могат да финансират своите специалисти само на базата какво получаваме като приход от Здравната каса за дейност, която сме извършили. Тоест няма как една по-слабо работеща болница да дава по-високи заплати“.

„В бюджета за здравеопазване се очертава дефицит, така че трябва да се види дали има злоупотреби и неефективно използване на средствата. Ако такива няма, това означава, че получаваме здравеопазване, което е по-скъпо от това, което можем да си позволим – нямаме листи на чакащи, имаме бърз достъп до всички възможни изследвания и очевидно системата не може да си го позволи. Ако не можем да си го позволим, единият вариант е да има листи на чакащи, намаляване на достъпа до здравна помощ, другият вариант е повишаване на приходите в системата, което става с повишаване на здравната вноска“.

Той се спря и на исканията на специализантите, като посочи, че те не са хомогенна маса. По думите му тези, които работят в големи университетски структури, получават добри възнаграждения, тъй като големите работещи лечебни заведения получават по-високи приходи от Касата и могат да се погрижат по-добре за персонала си. „В България болниците могат да финансират своите лекари само на базата на това, което успяват да получат като приход от Касата на базата на дейност, която са извършили. Т.е. няма как една по-слабо работеща болница да дава по-високи заплати“, посочи проф. Габровски.

Друг проблем, който засегна лекарят, е свързан с липсващото звено на долекуването в здравната ни система. „За тези пациенти ние, за съжаление, нямаме добре разработени механизми за грижа. Това е огромен проблем – имаме много болници, разпиляване в тях на персонал и експертиза, а същевременно, когато сме на етап, при който пациентът няма нужда повече от болнично лечение, а има нужда от по-интензивни грижи, ние няма накъде да ги насочваме. Тук според мен има една пропаст, която трябва да бъде запълнена по някакъв начин и мисля, че времето за това е дошло“, заяви той.

Проф. Габровски коментира и агресията срещу медици, но в контекста на процеси, протичащи от години в цялото общество. Тежките години на COVID пандемията, последвалите редица политически избори, недостатъчно добре функциониращите през това време институции на държавата – всичко това е довело до тревожност и стрес в обществото, изразени в ескалация на агресията като цяло, смята той.