Тромбоемболия – видове, произход и симптоми

Време за четене 6 мин.

Венозната тромбоемболия (ВТЕ) е състояние, характеризиращо се с образуването на кръвни съсиреци във венозната система, вкючващо венозна тромбоемболия и белодробна тромбоемболия.

1. Дълбока венозна тромбоза (DVT)Това се случва, когато се образува кръвен съсирек в дълбока вена, често в краката. Симптомите могат да включват подуване, болка и зачервяване в засегнатата област.
2. Белодробна емболия (ПЕ)Това е по-тежко състояние, което възниква, когато съсирек от дълбока венозна тромбоза (ДВТ) се откъсне и се придвижи до белите дробове, блокирайки белодробна артерия. Симптомите на белодробна емболия (БЕ) могат да включват внезапен задух, болка в гърдите и кашлица с кръв.

Белодробната емболия от ссвоя страна се дели на микро и макро. Около 1% от кардиохирургичните операции са по такъв повод. Микроемболията е по-опасна.

Тромбозата е патологично прижизнено съсирване на кръвта в кръвоносните съдове, което протича в строго определена последователност, която за пръв път е описана от немския патолог Рудолф Вирхов. В негова чест тази последователност е наречена триада на Вирхов: – увреждане на съдовата стена; – промени в кръвния ток – завихряне или стаза; – промени в състава и свойствата на кръвта.

Произходът на тромба е различен – може да идва от крайниците или от малкия таз. Микротромбите са сериозно усложнение при ортопедични операции, когато се сменят стави или при наместване. От самата травма по време на операцията понякога се образуват микромастни тромби, които се увеличават и изхвърлят нагоре към системното кръвообращение.

Въпреки че венозната тромбоемболия (ВТЕ) се свързва предимно с нарушения на кръвосъсирването, някои инфекции и фактори на околната среда могат да допринесат за нейното развитие. Например, продължителната неподвижност поради хоспитализация или дълги полети може да увеличи риска от образуване на съсиреци. Освен това, инфекциите, които причиняват възпаление, също могат да повишат риска от тромбоза.

Друга рискова група за възникване на белодробна тромбо-емболия са възрастните хора, които са с онкологично заболяване на органите в малкия таз, напр. на дебелото черво. При тях от една страна, венозното оттичане се възпрепятства, а от друга – образуваният тромб отделя вещества, които предизвикват образуването и отделянето на нови тромби. При откъсване тромбите попадат в големите венозни съдове и могат да заседнат в белия дроб.

Микроемболията е изключително опасна, защото блокира периферните клончета на пулмоналните артерии, които са богато снабдени с нервни окончания, разказва д-р Николов. Попаднал в артериите на белия дроб, тромбът води до неволеви спазъм.

Този спазъм е на цялото белодробно кръвообращение и е толкова тежък, че моментално води до спиране на сърцето.

При масираната белодробна емболия голям тромб засяда на разклонението на белодробната артерия. На практика той е много по-голям от микротромба, но организмът се справя по-лесно с тази ситуация поради някои особености. В голямата пулмонална артерия няма нервни окончания или мускулатура, затова оттичащата се от белия дроб кръв не може да спре напълно. Това позволява на сърцето да преодолее това състояние.

Масираната тромбоемболия се лекува в кардиохирургията. Пулмоналната артерия се отваря и тромбът се изважда. Тези случаи също възникват внезапно и неочаквано. Налага се да се действа максимум в рамките на ден-два в зависимост от състоянието на пациента.

При острите спешни случаи основното лечение е хирургично. Ако има показания, се прилага и медикаментозно – в острата фаза то е чрез тромболиза, а впоследствие се предписват високи дози хепарин и покой за пациента. Тромболизата или фирбинолиза, както още е известен методът, се състои в даване на силни лекарства, които разтапят тромба.

Прилага се и при исхемични инсулти. Медикаментите, използвани при този метод обаче, увеличават риска от кървене. При възрастните пациенти, които имат увреждания по съдовете, има опасност и от хеморагичен инсулт.

Симптомите на венозна тромбоемболия (ВТЕ) могат да варират в зависимост от това дали човек има ДВТ или БЕ:

• Симптоми на ДВТ:
  • Подуване на единия крак (или ръка)
  • Болка или чувствителност в засегнатата област, често описвана като крампа или болезненост
  • Червена или обезцветена кожа
  • Топлина в засегнатата област
• Симптоми на ПЕ:
  • Внезапно задушаване
  • Болка в гърдите, която може да се влоши при дълбоко дишане или кашляне
  • Бързият сърдечен ритъм
  • Кашлица с кръв или храчки с кървави прожилки

В цял свят е много трудно предварително да се диагностицира рискът от възникване на белодробна тромбоемболия. Тромбите най-често се образуват в малкия таз, а за тази област от човешкото тяло не съществува сигурен диагностичен метод, който да докаже, че има реална опасност, категоричен е д-р Николов.

Освен бременните, възрастните хора, страдащите от онкологични заболявания в малкия таз, предразположени към риск от белодробна тромбоемболия са хората с разширени вени, дамите, които ползват неконтролирано контрацептиви, наркоманите.

Особено внимание заслужават хората с разширени вени, тъй като това е често срещано заболяване. Препоръчително е тези пациенти да се консултират с ангиолог, който да им направи доплер на дълбоките вени, за да се установи дали нямат тромбоза или задържане на кръв във венозното русло. При нас например специалистите по ангиология извършват пълен скрининг на съдовете в цялото тяло, допълва д-р Николов и подчертава, че първите обезпокоителни симптоми са болка, локална температура и зачервяване на крака.

Допълнителни обстоятелства като продължително седене, например при полет, шофиране, особено при пациенти с разширени вени, също благоприятстват съсирването на кръвта и повишават риска. Влияе и дехидратирането на организма през летните горещини. Приемането на достатъчно течности е от значение като профилактика на сгъстяването на кръвта.

Ако ви предстои продължително пътуване, вземете един аспирин предварително.

Наследствеността също е много важен фактор, който влияе за повишаването на риска от белодробна тромбоемболия. Както при някои злокачествени, така и при венозните заболявания има фамилна обремененост. Семейната предразположеност също е сериозен рисков индикатор за възникване на белодробна тромбоемболия.

За потвърждаване на венозна тромбоемболия (ВТЕ) могат да се използват няколко диагностични теста:

• Тест за D-димерКръвен тест, който измерва наличието на вещество, отделяно при разрушаване на кръвен съсирек. Повишените нива могат да показват образуване на съсирек.
• УлтразвукНеинвазивен образен тест, често използван за откриване на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) чрез визуализиране на кръвния поток във вените.
• КТ белодробна ангиографияТова образно изследване се използва за диагностициране на белодробна емболия (БЕ) чрез визуализиране на кръвоносни съдове в белите дробове.
• венографияСпециализирано рентгеново изследване, което включва инжектиране на контрастно вещество във вена за визуализиране на съсиреци.

Основната цел на лечението на венозна тромбоемболия (ВТЕ) е да се предотврати растежът на съсирека и да се намали рискът от усложнения. Възможностите за лечение включват:

• АнтикоагулантиЛекарства като хепарин, варфарин и директни перорални антикоагуланти (DOACs) обикновено се използват за разреждане на кръвта и предотвратяване на по-нататъшно съсирване.
• ТромболитициВ тежки случаи могат да се прилагат лекарства за разтваряне на съсиреци, за да се разтворят бързо съсиреците.
• Филтри за долна куха вена (IVC)При пациенти, които не могат да приемат антикоагуланти, може да се постави филтър в долната празна вена, за да се предотврати достигането на съсиреци до белите дробове.

Д-р Димитър Николов, кардиохирург