Потребиотелска такса? – Да! Но в какъв размер
Време за четене 2 мин.
Смисълът на потребителската такса е да бъде осигурено финансирането на т.нар. лични лекари. Това е частна практика, която няма откъде да вземе средства за съществуването си. Това заяви пред БНР Андрей Дамянов, който представляваше пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК, съобщава БНР.
Думите му бяха по повод предложението потребителската такса да скочи драстично, както настояват от Българския лекарски съюз.
Той отбеляза, че изискванията към личните лекари са доста.
„Тази такса е необходима – спор няма. Друг е въпросът какъв е справедливият размер“, заяви Дамянов.
Няма спор, че има страхотни лични лекари, но и че има лични лекари, които не са на висотата на нашите очаквания, допълни той.
Според него 1% е напълно адекватен за осигуряването на техните практики. Той счита, че пациентите няма да са много щастливи от подобна промяна.
„По-важният въпрос е защо все още нашите политически формации в парламента не поглеждат към здравната реформа. През седмица имаме влизане от скандал в скандал в здравната система“, коментира Дамянов.
Той бе категоричен, че не сме на етапа вдигане на здравната вноска, изрази категорична позиция Дамянов.
Според него вдигането на тази вноска трябва да е само в големия пакет за реформи в здравеопазването в посока „здравна система, обърната към пациента“, а компромисът, който политиците правят, само уврежда здравето на нацията.
„В социалистическия период България имаше нелоша здравна система – мрежа, разпространена сравнително равномерно на територията на страната. В малките градове имаше лекари с добра експертиза“, припомни Дамянов.
„С промените през 90-те години нашата страна започна да се лута между двата модела, но особено в последните 15 години започна да надделява този принцип – парите следват пациента. От момента, в който беше наложен този принцип, започна крахът на здравеопазването в България. Стотици лечебни заведения загубиха своя персонал. Голяма част от здравните грижи се концентрира в големите градове. Държавата абдикира от своята роля да предоставя адекватни здравни грижи на населението“, изтъкна той.
Дамянов посочи, че в градове като Козлодуй и Оряхово хората започват да пътуват по 50-60-100 км, за да получат здравна помощ, когато лекар излезе в отпуск. Има и немалки градове, в които няма специалист УНГ например.
Предложен модел: Смесен модел с дигитален контрол и стимули за качество
1. Базов стълб – Единна дигитална здравна платформа
Цел: Премахване на „течовете“ чрез прозрачност.
Всеки пациент има електронно здравно досие.
Всички направления, прегледи, изследвания и процедури се отчитат в реално време.
Пациентите могат да виждат какво се отчита за тях – елиминира се фиктивната дейност.
Достъп до платформа имат и институции за контрол.
2. Финансиране: Смесена система
Задължителна здравна осигуровка (НЗОК) – основен пакет
Държавата гарантира базово здравеопазване за всички.
Финансира се от осигуровки и държавни трансфери.
Доброволно допълнително здравно осигуряване
За допълнителни услуги, избор на екип, VIP условия.
Може да се предоставя от частни застрахователи или чрез работодатели.
3. Заплащане на лекарите: Стимули на база качество и ефективност
Минимално базово заплащане от НЗОК, за да има стабилност.
Бонуси и добавки за реални, измерими резултати, като:
Нисък брой хоспитализации при хронично болни (добро управление).
Пациентска удовлетвореност (анонимни анкети).
Превантивна дейност – скрининги, ваксини и др.
Намаление на ненужни изследвания и прегледи.
4. Конкуренция между болници и ДКЦ-та – финансиране според реална дейност
Пари следват пациента – клиниките се конкурират за пациенти, като предлагат качество, достъпност и човешко отношение.
Частни и държавни структури имат равни права.
5. Строг контрол и независим одит
Нова, независима агенция за контрол и разследване на злоупотреби.
Периодични одити и публични доклади.
Санкции – не само финансови, но и правораздавателни.
6. Обучение и задържане на кадри
Безплатно следване срещу договор за работа в България поне 5 години.
Доброволни стимули за работа в малки населени места – по-високи заплати, квартира, социални пакети.
Постоянна квалификация, платена от държавата.
Предимства на модела:
Пациентът е в центъра – има прозрачност и възможност за обратна връзка.
Медиците не губят – дори печелят повече при добра работа.
Прозрачност и дигитализация намаляват кражбите.
Частният сектор не е изключен, но не е и над закона.
Основни рискове:
Силен политически и олигархичен натиск срещу дигиталната прозрачност.
Съпротива от звена, които печелят от сегашния хаос.
Недоверие от страна на обществото, което трудно се преодолява.
– намаляване на раздутата администрация в здравната система, особено на фона на възможностите, които предоставя дигитализацията.
Защо трябва да се съкрати администрацията на НЗОК, РЗОК и РЗИ?
1. Ненужно дублиране на функции
НЗОК, РЗОК и РЗИ често изпълняват сходни или припокриващи се дейности – контрол, статистика, отчетност.
С дигитална система, много от тези дейности могат да се обединят и автоматизират.
2. Прекомерен административен ресурс за сметка на медицинския
България има твърде висок процент административни служители спрямо реални здравни кадри, което води до разходи без добавена стойност за пациента.
Част от парите отиват за заплати на чиновници, вместо за лекарства, превенция или достойно възнаграждение за медицинските специалисти.
3. Дигитализация = автоматизация
При централизирана електронна здравна платформа:
Отчетността се генерира автоматично.
Контролът може да се извършва дистанционно и в реално време.
Одитите се правят с алгоритми и анализ на данни.
Това води до нужда от по-малко, но по-квалифицирани служители.
✅ Какво може да се направи?
1. Сливане или преструктуриране
Пример: Вместо 28 РЗОК + централна НЗОК → 3 до 5 регионални офиса, силно дигитализирани, с по-малко, но компетентни служители.
2. Превръщане на РЗИ в реални органи за превенция и обществено здраве
Те не трябва да дублират контролни функции, а да се фокусират върху епидемиология, скрининги, здравна култура и кампании.
3. Оценка на ефективността на всеки служител и отдел
Въвеждане на KPI (ключови индикатори за ефективност).
Автоматично освобождаване на звена с ниска добавена стойност.
Финансов ефект:
Съкращаването на 30–40% от административния апарат в системата може да спести десетки милиони лева годишно, които да се пренасочат към:
Възнаграждения на медицински персонал.
Закупуване на медицинска апаратура.
Лекарства и терапии.
⚠️ Рискове:
Политическа съпротива – тези структури са източник на „наши хора“ и назначения.
Синдикален отпор – от служители, които ще загубят позиции.
Техническо забавяне – ако дигитализацията не е изпълнена качествено, съкращенията може да доведат до хаос.
за директорите на болници – това е друга слабо регулирана зона, в която се акумулират големи средства с почти нулева отчетност пред обществото.
Проблем: Високи заплати на директори без обвързване с реални резултати
Какво виждаме днес:
Заплати на директори на държавни или общински болници от 10 000 до 30 000+ лв. на месец – често при натрупани дългове и лошо обслужване.
Няма ясен стандарт за:
как се определят тези възнаграждения,
какви са целите на болницата,
какви са резултатите от управлението.
Болницата може да е с 5 млн. дълг, но директорът си получава бонус.
Какво може да се направи? — Модел за отчетност и справедливо заплащане
1. Заплатите да зависят от ключови индикатори за ефективност (KPI):
Финансова стабилност – без натрупване на дълг.
Качество на медицинските услуги (мерено чрез независими проверки и пациентска удовлетвореност).
Спазване на национални стандарти и протоколи.
Брой инциденти/грешки в системата.
Служителски удовлетвореност – текучество, жалби и т.н.
2. Прозрачност на договорите и възнагражденията
Всички договори на ръководни кадри в публични болници да се публикуват онлайн.
Да има таван, обвързан със средната заплата на персонала (напр. не повече от 5x средна заплата в болницата).
3. Мандатност и публичен отчет
Управителите да имат мандат – напр. 4 години, с възможност за подновяване при изпълнение на целите.
Публичен годишен отчет пред общински/държавен орган + граждански контрол.
Финансов и морален ефект:
Огромен икономисан ресурс, особено в болници със стотици служители.
Повишаване на доверието в системата.
Мотивация на директори да работят за дългосрочен резултат, а не за личен интерес.
⚠️ Потенциални пречки:
Лоби от сегашни директори, особено в големите университетски болници.
Подмяна на KPI с формални „хартиени“ отчети, ако контролът не е реален.
И това също може да влезе като отделен раздел в предложението:
„Контрол върху управлението на лечебните заведения и ограничаване на неефективните разходи“