Ограниченият прием на въглехидрати не води до намаляване на апетита

Време за четене 4 мин.

Ограниченият прием на въглехидрати не води до намаляване на апетита. Това показват данните от шестмесечно рандомизирано проучване, публикувани в Science Daily.

Изследователите са установили, че след шест месеца на диети с различно количество сладки храни, предпочитанията на участниците в проучването за сладко остават същите, независимо колко сладки на вкус храни са консумирали.

„Открихме също, че диетите с по-ниска или по-висока хранителна сладост не са свързани с промени в консумацията на енергия или телесното тегло“, каза водещият изследовател на изследването, доктор Кийс де Грааф (Kees de Graaf), почетен професор по сензорика и хранително поведение в Катедрата по човешко хранене и здраве в университета Вагенинген в Нидерландия. „Въпреки че много хора вярват, че сладките храни стимулират по-висок прием на енергия, нашето проучване показва, че само приема на повече сладки храни не е виновен за глада за повече калории.“

Ева Чад, докторант в университета Вагенинген, ще представи резултатите на NUTRITION 2025, водещата годишна среща на Американското дружество по хранене.

Повечето проучвания, изследващи ефектите от многократното излагане на сладък вкус върху предпочитанията или вкуса към сладко, са краткосрочни, обхващащи периоди до един ден. Без последователни данни за дългосрочните ефекти, основният въпрос дали предпочитанията за сладко могат да се променят, остава без отговор, обяснява доктор Кийс де Грааф.

За да запълнят тази изследователска празнина, изследователите провеждат проучване, базирано на валидиран подход за измерване на предпочитанията за сладък вкус, използвайки храни и напитки, разработени специално за проучването и не прилагани като част от интервенционните диети. Строгият дизайн следва предварително регистриран и одобрен от етичен протокол със стриктно спазване по време на цялото проучване.

За проучването, три групи от около 60 доброволци – общо 180 участници – са получили диети, състоящи се предимно от сладки, по-малко сладки или смесени храни. Това е било направено чрез предоставяне на пакети с храна и напитки на всеки две седмици в продължение на шест месеца, осигуряващи около половината от дневните хранителни продукти на всеки участник. Участниците в проучването са получавали дневни менюта за насоки, но са имали възможност да ядат толкова от предоставените храни, колкото са искали.

Изследователите са категоризирали храните въз основа на тяхната сладост, използвайки данни от предишно проучване, което измерва интензитета на вкуса в около 500 често консумирани нидерландски храни. Сладките продукти са включвали продукти като конфитюр, млечен шоколад, подсладени млечни продукти и подсладени със захар напитки. Несладките продукти са били храни като шунка, сирене, фъстъчено масло, хумус, солени пуканки и газирана вода.

Предпочитанието на всеки човек за сладък вкус е било тествано преди началото на интервенционната диета, два пъти по време на диетата, непосредствено след края ѝ и един и четири месеца след като хората вече не са спазвали определената диета. Изследователите са разгледали и общия енергиен и макронутриентен прием, хранителния прием по време на проучването и физиологични показатели като телесно тегло, телесен състав и кръвни маркери за риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания, като глюкоза, инсулин и холестерол.

За да се гарантира, че няма объркващи фактори, съставът на въглехидратите, мазнините и протеините в храните и напитките, предоставяни на всяка група, е бил съпоставен. Те също така са рандомизирали хора със сходен пол, възраст и телесно тегло, за да избегнат големи разлики между групите.

Изследователите са установили, че по-ниското излагане на сладки храни не е довело до промени в предпочитанията към сладкото, промени във възприятието за сладък вкус, промени в избора на храна или приема на енергия.

По същия начин, групата, която е консумирала повече сладки храни, не е показала повишено предпочитание към сладки храни. Те също така не са открили връзка между количеството консумирани сладки храни и промените в телесното тегло или биомаркерите за диабет и сърдечно-съдови заболявания. След интервенцията участниците естествено са се върнали към изходните си нива на прием на сладки храни при проследяване след 1 и 4 месеца.

„Това е едно от първите проучвания, които измерват и коригират сладостта в цялата диета в рамките на реалистичен диапазон от това, което хората действително консумират“, каза де Грааф. „Това е важно, защото някои хора избягват храни със сладък вкус, вярвайки, че редовното им излагане ще увеличи предпочитанието им към сладко – но нашите резултати показват, че това не е така.“

След това изследователите биха искали да повторят проучването с деца, група, която все още може да е гъвкава при формирането на своите вкусови предпочитания и хранителни навици.

Петър Димитров

––––––––––––––––––––––––––––––––

Източник: Cutting sugar won’t curb your sweet tooth, scientists say, American Society for Nutrition