Д-р Илко Семерджиев: Издържаме структури, а не медицинска дейност

Време за четене 3 мин.

Нова вълна от обсъждания и протести през септември, тъй като медицинските специалисти не приемат предложените от депутатите решения. Такъв коментар направи бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, след вчераяното заседанието на Комисията по здравеопазване в НС и обсъждането на законопроектите за допълнение и изменение на Закона за лечебните заведения.

„Когато лекуваме заболяване, обикновено има два генерални начина това да се случи – единият е етиологичен, а другият – симптоматичен. Първият се бори с причините, а вторият – с последствията. Това, което се предлага като решения, е симптоматика – не се адресират причините за получаването на дисбаланси“, заявява Семерджиев, според когото е нужна наредба за остойностяване на медицинския труд.

Още през 2021 година Българският лекарски съюз е предложил проект за мотивационно заплащане, в който е заложена методологията за справедливо разпределение на средствата за възнагражденията на служителите в една болница. Министерството на здравеопазването е принципал на над 60 болници, а общините – на над 120, добавя Семерджиев.

Ключов е въпросът за съотношението между заплатите на стартиращите медицински служители и тези, достигнали върха на професионалното си развитие. Мярката, по думите на Семерджиев, е в това дали лекарят има една или повече специализации, дали е защитил докторат и т.н. Индикатор за качествено изпълнение са и клиничните пътеки. Те представляват медицински алгоритъм – продължителност на престоя, съответни лечебни действия, консумативи. Клиничната пътека е минималният стандарт за качество, от който може да се върви нагоре, по думите на Семерджиев.

Посока нагоре обаче няма как да има при 8% здравна вноска (непроменена от 2008 година насам) и 5,5% от БВП за здравеопазване, подчертава събеседникът.

„Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка“, обобщава Семерджиев.

България е на първо място в ЕС по брой на болници и легла за активно лечение на глава от населението. Същевременно страната ни е на последно място по брой легла за продължително лечение – проблем, който е важна част от разговора за заплатите, според Семерджиев.

„Издържаме структури, а не медицинска дейност“, изтъква той.

Стана ясно, че болниците отново ще имат финансови лимити за дейностите, плащани от НЗОК. Парламентът окончателно върна лимитите за болниците с приети на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), след като ГЕРБ прокара поправката в последния момент. Управляващото мнозинство прие промяната, която предвижда Здравната каса вече да има двама подуправители. 

Семерджиев коментира: „Сега сме с колосален годишен бюджет на НЗОК от близо 9,5 млрд. лв. и да говорим за лимити е абсурдно. Отново става дума за структурен проблем за разпределяне на тези средства“.

Етиологичната причина за проблемите в системата, по думите на Семерджиев, се корени в спряната през 2002 година приватизация на болничните лечебни заведения. Постепенно инвеститорите в сектора са построили втора, паралелна частна болнична мрежа и популизмът е нанесъл тежък структурен проблем.

Болниците без персонал и достатъчен ресурс трябва да бъдат закрити и превърнати в диагностично-консултативни или медицински центрове, смята Семерджиев. Той изтъква, че в България има развита извънболнична здравна система и Спешна помощ, които осигуряват достъп до медицински услуги навсякъде.