Джунглата на Шуменското здравеопазване трябва да бъде разчистена*
Време за четене 11мин.
Разрухата на прехода ни поразява всеки ден с безпардонно рушене на социални придобивки, създавани с десетилетия. Няма ангажираност към болници и медицински центрове, спасявали хиляди човешки животи в Шумен – сега публично бунище. Емблематични сгради на нашето здравеопазване са не просто разграбени, а са превърнати в градска джунгла от боклуци и триметрова растителност. Това е знак на обществената ни съвест, на безхаберното управление на местната власт през последните 25 години.
Трима кметове на община Шумен се разпореждаха по два мандата с обществената собственост, когато в града бяха закрити пет лечебни заведения – Работническа болница, Кожният диспансер, Белодробната болница, Диспансерът по спортна медицина. А държавната Военна болница беше ликвидирана, въпреки че имахме лекар-депутат от СДС.
Кметовете са Веселин Златев, Красимир Костов, Любомир Христов. Оправданието беше здравната реформа, новата Здравна карта, старта на здравното осигуряване в пазарни условия. Лечебните заведения, създадени преди 2000 г., станаха търговски дружества. Здравна стратегия пишеше всеки политически кабинет, за да оправдае решенията си в нечий частен интерес.
Разграбване до дупка!
Населението намаляваше, но се закриваха общинските диспансери, за да се дадат леглата им като брой по здравна карта на частните болници.
С широко затворени очи за бившите лечебни заведения – общинска собственост, са и новите стопани на града: кметът Христо Христов и неговият екип. Направихме официално питане за съдбата на сградите. Въпросът беше по „каналния ред“ – с входящ номер в деловодството на общинската администрация, с копие по електронната поща. Последва 14-дневно безрезултатно чакане. Накрая, три часа преди края на работното време от 14-дневния срок за отговор, посочен в Закона за достъп до обществена информация, ме уведомиха по електронната поща, че „въпросът ми не отговаря на чл. 25 от същия закон”. По телефона юристката на общината обясни, че съм входирала заявлението с две, а не с три имена. Когато кметът ми връчваше Наградата на Шумен за журналистика преди три месеца, не ми е искал трите имена. При това през два дни лично звънях в деловодството да питам защо нямам отговор!
Две седмици по-рано разговарях по телефона с Николай Колев, заместник кмет по икономическо развитие. Той много се учуди, че искаме да видим договорите, с които терени и сгради са отдадени или продадени на фирми на територията на бившата Работническа болница.
Вместо кметът и заместничката му по социална политика и здравеопазване Светослава Хайнова да си правят пиар-акция, обикаляйки социалните центрове в кварталите, да бяха нагазили в тресавището на изоставените бивши лечебни заведения. Община Шумен има прекрасни центрове за социални услуги, но повечето от тях са реализирани от предходните кметски екипи. Както напомнят гражданите, ресорът на Хайнова получи богато наследство от реализирани социални проекти, с които сега се хвали на национални форуми.
Днес питаме: нашите общински управници знаят ли състоянието, в което се намират бившият Кожен диспансер и бившата Работническа болница? Как се стопанисват обектите?
Скандалът преди два месеца с хосписите, наречени „къщи на ужасите”, където са изтезавани стари хора, ескалира гнева на управляващите държавата, които признаха, че десетилетия няма контрол в частните социални заведения за болни и стари хора. Официално 12 домове са нелегални с 400 души настанени в тях. Грижата към самотните безпомощни пенсионери в изолация е напълно адекватна на грижата, която шуменската власт има към сградите на ликвидирани здравни заведения – общинска собственост.
Днешният социален министър Борислав Гуцанов беше шуменски депутат през 2024 г. от „най-социалната партия”. Не съм чула в предизборните си срещи в региона да говори за здравеопазване, нито да се е срещал с персонала на социалните и здравните заведения в Шумен, най-малко пък да знае колко болници са ликвидирани в града и в какво състояние са сега сградите им.
Бившият здравен министър Петър Москов от месец обикаля телевизиите и призовава като представител на „Синя коалиция” да се задължат многопрофилните болници да имат отделения за грижа за възрастни хора. Той каза: „Общинските болници могат да решат проблема с грижите за тях, 80% от леглата в болниците стоят празни”. Ами нали същият като здравен министър дойде в Шумен на 6 април 2016 г. и в кабинета на областната управителка Донка Иванова обяви обединяването на шуменската и новопазарската болница! Тогава кметовете на двете общини от ГЕРБ Любомир Христов и Ивайло Камаджиев си стиснаха ръцете и подписаха. Москов заинтересува ли се какво стана с освободените етажи на МБАЛ „Д-р Добри Беров” ЕОООД в Нови пазар? Защо не направи в нея болница за долекуване, а вместо това раздаваше лицензи за нови частни болници?
Със същия ентусиазъм говори за необходимостта от болници за долекуване, рехабилитация и палеативни грижи и бившият здравен министър Стефан Константинов, който на 17 септември 2011 г. посети МБАЛ-Шумен, но не удостои с внимание управителите на диспансерите. Най-цинично заяви: „Кожните диспансери нямат абсолютно никакво бъдеще като такива, идеалният вариант е те да намерят мястото си като отделения в болниците. В момента единствения смисъл от съществуването им е регистрацията на някои венерически заболявания“. Това вбеси дерматолозите. Ако те лекуваха само венерически болести, щяха да умрат гладни. Да е чувал гинекологът Стефан Константинов за автоимунни заболявания, персонална медицина и биологични терапии в дерматологията? Сега същият обяснява „драмата в здравеопазването с лошия дизайн в системата”. О, шуменци много добре помнят неговия управленски „дизайн”! Най-паметни бяха заповедите му, с които закри новата Белодробна болница на Шумен. До всяко легло в нея имаше анестезиологична апаратура. Когато дойде Ковид-пандемията, се видя трагедията на неговите решения.
Припомняме, че в България беше ликвидирана националната мрежа от кожно-венерически диспансери с 60-годишна история! Година след закриването им на европейски форум по дерматология френски медици онемели от чутото. Те признали, че тъкмо нашата система от диспансери за профилактика, диагностика, лечение, диспансеризация в дерматологията е най-ефективна и я давали като пример във Франция. Същата национална мрежа беше изградена за белодробните и онкологичните диспансери. Е, с протести през 2015 г. спасихме поне Онкоцентъра, който министър Москов искаше да слее с МБАЛ-Шумен.
Състоянието на бившата еврейска къща, в която през 1954 г. е настанен кожно-венерическият диспансер, е подигравка с шуменското здравеопазване. Владимир Йолов беше назначен за ликвидатор на диспансера на 28 май 2012 г. по времето на кмета Красимир Костов. Да напомним ли, че прокуратурата тогава разследва ликвидацията и тя беше удължена? Да се е сетил Владимир Йолов да види в какво състояние е сега сградата на бившия диспансер? Общинският съветникът от Движение „България на гражданите” е председател на постоянната комисия „Европейски проекти, международно сътрудничество и взаимодействие с неправителствени организации“ и е член на Наблюдателната комисия към Общински съвет. Какво наблюдавате, г-н Йолов? Как бурените са скрили сградата на бившия кожен диспансер, на която бяхте ликвидатор?
В същия период на ликвидация на лечебни заведения в Шумен /2013-2017 г./ д-р Румен Генов беше общински съветник и депутат от ГЕРБ, бивш кадър на Военна болница. Първата му изява запомнихме, като се снима с лидера Борисов. Извън листата на ГЕРБ, интересът му към общинската здравна политика беше да се кандидатира за управител на Комплексния онкологичен център през 2024 г.
Единственият шуменски депутат, който искаше разкриване на болници за долекуване и рехабилитация, беше д-р Нигяр Джафер от ДПС, народен представител от региона в периода 2017-2020 г., когато беше заместник-председател на Народното събрание. Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт й връчи наградата си „Здравен политик, мениджър на годината“ за 2017 г. Призивът й за надпартиен консенсус в името на пациентите не се реализира. Днес тя е професор в МУ-София.
Агонията на болничната помощ
в Шумен започна с ликвидацията на Работническата болница, преобразувана в Общинска болница, след това пререгистрирана в „Медицински център I” ЕООД. На 13 ноември 2007 г. центърът беше заличен от регистъра на лечебните заведения. От 2002 до 2005 г. управител на „Медицински център – I“ ЕООД беше д-р Димитър Костов, анестезиолог от закритата Военна болница. През 2010 г. ГЕРБ взе властта и го назначи за шеф на Регионалния център по здравеопазване, който през януари 2011 г. беше преобразуван на Регионална здравна инспекция. До 2 септември 2013 г. той заемаше този пост. Образно казано, беше „здравният министър на Шуменска област”. „Реформата” в региона беше негова тема, но нито тогава, нито сега, вече изпълнителен директор на „МБАЛ-Шумен” АД, се е заинтересувал за състоянието на ликвидираните две болнични сгради. Същото поведение имаха и следващите шефове на РЗИ.
Къде се прави здравната политика на Шумен и от кого? Същата апатия срещаме в народните избраници, които излязоха от един шинел. Офицерите от запаса не можаха да опазят като областни управители, кметове, депутати, съветници, здравни шефове Турската гарнизонна болница в края на града, която днес е тотално разграбена, а по време на Руско-турската освободителна война в нея е оперирал Пирогов! Другата джунгла, която доказва липсата на чувство за памет и родолюбие в нашия град.
Терените на бившата Работническа болница са непревземаема джунгла. В сградите са настанени фирми и фирмички. В двора са глутница кучета. Вечер е пълно с крадци и клошари. Години наред показваме с фотоси как незаконно помещения се ползват за складове на стоки, автосервизи, паркинг за леки и тежкотоварни автомобили… Сградата е обезкостена до крайност. Никаква реакция на община Шумен от 2007 г. досега!
Кой каква икономика прави днес на терена на бившата Работническа болница – общинска собственост? Кога са продавани или отдавани обекти на частни фирми? Питаме кметският екип, за да отговори публично на данъкоплатците, които хранят 500 чиновници на общината с прилежащите й дружества. Защото вонята в бившата Работническа болница – абсолютен змиярник в промишлената зона на Шумен, бълва не само от горещините. А това го няма дори в селата на Сицилия, където Тошко Йорданов праща на работа младите ни медици.
Правителството обяви, че над 750 милиона лева в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени за реновиране на 81 дома за стари хора и за изграждането на 254 социални услуги за хора с увреждания. Шумен ще кандидатства ли? Има ли сгради, които да предложи за такъв вид услуги общината? Ще разчисти ли тя бурените в закритите лечебни заведения, някои от които се превръщат в руини? Общинските служители повече говорят за летните си отпуски, отколкото за социалната програма на община Шумен. Всеки си е планирал отдих, пуска молбичката до кмета, брои дни до последното юлско заседание на общинския съвет и чао!… Ние може да си чакаме отговор на въпросите до второ пришествие…
Който е уморен, да не влиза във властта. При това текучество на началници в кметския екип, чиновническо отношение към гражданите и тромаво решаване на проблемите им, този кметски мандат ще е голяма мъка… Колкото и големи букви да сложите с името ШУМЕН пред общинската администрация, няма да скриете плевелите в местната власт.
В името на шуменското здравеопазване областният управител трябва да свика Областен съвет по здравеопазването с кметовете и здравните шефове на 10-те общини, защото трусовете в здравната система са сериозни. Подобен форум се провежда със сериозна здравна статистика, социален анализ, конкретни ангажименти и срокове на здравните институции в Шумен и лечебните заведения.
Отдавна чакаме данните на Районната здравна каса, Регионалната здравна инспекция, здравните синдикати, съсловните организации и др. да подготвят актуална информация. Регионалната здравна карта е с много пробойни. Ние епизодично слушаме за проблемите. Време е да разберем кой кой е в шуменското здравеопазване днес, има ли дългосрочна политика за болничната и доболничната помощ в Шуменска област, защо частните интереси изместват обществените в здравеопазването, как еднолично се закрива очното отделение и пак еднолично се открива в МБАЛ-Шумен? И тук е управленска джунгла…
Не можем да бъдем безразлични към съдбата на хората от третата възраст, плащали 40 години осигуровки за достойни старини. Гериатрията, наука за профилактиката, диагностиката и лечението на болестите на старите хора, тепърва става актуална за българската медицина, защото нацията ни застарява. Модерните общества отдавна са създали болнични отделения за остро състояние на възрастни хора и общностни и домашни грижи като интегриран модел.
Първият ангажимент на кметският екип е да представи в местния парламент подробна информация за наличните социални заведения за болни и стари хора, както и празните сгради – общинска собственост, с които да се кандидатства за разкриване на болници за долекуване, отделения за палеативни грижи, хосписи и т. н. Време няма!
Парите от Националния план за възстановяване и устойчивост са обявени. По неофициална информация, в общината вече се строят два нови частни хосписа, защото са печеливш бизнес. А общината дали ще успее да защити здравеопазването с предоставените публични средства? Или ще остави терена на „частната инициатива“?…
Ваlентина МИНЧЕВА, radian.bg
