Взаимовръзката тютюнопушене – психични заболявания
Време за четене 4 мин.
Взаимовръзката между тютюнопушенето и психичните заболявания е известна отдавна. В Англия 42% от пушачите са хора с психични проблеми, а в САЩ 80% от тези, които имат шизофрения, пушат, докато от цялото останало население на страната пушачите са 20%. За нашата страна няма официална статистика, но според психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова над 80% от пациентите с психични заболявания пушат, което е двойно повече от общото население в страната.
Изследване, публикувано в The Lancet, показва, че пушенето на тютюн е умерен причиняващ фактор за психозата – 57% от хората с психоза вече са били пушачи преди поставянето на диагнозата. Това навежда изследователите на мисълта, че пушенето, заедно с генетичните фактори, може да е един от причинителите на заболяването.
Причината – допаминът!
Допаминът, който е невротрансмитер, участва в регулацията на множество процеси в Централната и Периферна нервна система и като хормон – в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания и зависимости.
С него са свързани болести като Болестта на Паркинсон, психични процеси като мотивация и концентрация, шизофренията също се характеризира с патологично повишена допаминова активност в Централната нервна система.
„Никотинът влияе върху допаминовите рецептори в мозъка – същите, които са засегнати при заболявания като шизофрения. За пациентите цигарата често е начин да се почувстват по-добре. Това е биохимична зависимост, а не само поведенчески навик. Опитите да се наложи забрана понякога влошават състоянието им”, обясняава д-р Цветеслава Гълъбова.
Допаминът играе централна роля в пристрастяването, особено чрез участието си в системата за възнаграждение на мозъка чрез мезолимбичния път.
В този смисъл наркоманията (зависимост от психотропни субстанции, от никотин и алкохол до хероин), както и т.нар. хазартна зависимост се разглежда като патологично повишена готовност за реакция – свръхмотивация. Повърхностно изразено, пристрастените са много по-склонни към „автоматизирани“ реакции (напр. спонтанно запалване на цигара) при презентацията на асоциирани с тях стимули (напр. чаша кафе) отколкото непристрастените. Невъзможността от пряко осъществявяне на автоматизираната реакция (напр. липса на цигари) предизвиква силно желание (англ. „craving“). На неврофизиологично ниво пристрастеността е свързана с повишен афинитет (чувствителност) на D1-рецепторите. Любопитен е фактът, че промени в допаминовата регулация на базалните ганглии се наблюдават и при психически разтройства с натрапливи действия, влечения, мисли – които също могат да бъдат определени като патологично завишена готовност за реакция. Перманентно понижената допаминова активност предразполага не само към моторни дефицити, но и към депресия (сред чиито кардинални симптоми е общо понижената мотивация). При фармакотерапията се прилагат лекарствени препарати, които стимулират D2- и D3-авторецепторите и ограничават завишената допаминова активност.
Когато човек извършва някои дейности (напр. хранене, секс, пазаруване, играене на хазарт, приемане на наркотици), се освобождава допамин в мозъка. Това освобождаване предизвиква чувство на удоволствие и желание за повторно извършване на това действие, като може да се стигне и до пристрастяване.
Счита се, че по-висока вероятност да започнат да пушат за хората, които страдат от шизофрения, е че никотинът облекчава дистреса, предизвикан от заболяването им, а също и симптоми като затруднено мислене. Възможно е и пушенето да облекчава някои от страничните ефекти на антипсихотиците. В този смисъл пушенето за тези хора може да е форма на самолечение. Но резултатите от изследването не потвърждават тази хипотеза.
„Резултатите поставят под въпрос хипотезата за самолечението като подсказват, че пушенето може да има ролята на причинител на психозата“, казва говорител на Кингс Колидж, Лондон, където е проведено изследването. „За хората с първи епизоди на психоза е три пъти по-вероятно да са пушачи. Изследователите са открили, че хората, които пушат всеки ден, развиват психози около година по-рано отколкото непушачите.“
Счита се, че излишък на допамин в мозъка е най-доброто обяснение на психозите като шизофренията, тъй като твърде много допамин в предния дял на мозъка може да предизвика налудности и халюцинации. Това твърдение се подкрепя от ефекта на лекарствата, които блокират допамина и облекчават тези симптоми. Обратното важи за веществата, които повишават нивата на допамин – те влошават състоянието. Никотинът кара мозъка да отделя повече допамин.
Според д-р Майкъл Оуен от университета на Кардиф доказването на причинно-следствена връзка е много трудно без изследване със случайно разпределение на изследваните лица. Развиването на психично заболяване е сложен процес и определянето на отделните фактори, които допринасят за него, е много трудна задача. Изследователите подчертават, че може би има връзка, но резултатите по никакъв начин не са окончателни и е нужна още много работа.
Според Майкъл Блумфилд, лектор по психиатрия в Юнивърсити Колидж, Лондон, трябват още много проучвания преди учените да могат да твърдят със сигурност, че пушенето определено повишава риска от развиване на шизофрения. Все още остава възможно хората, които развиват болестта, да са едновременно предразположени и към пушене.
П. Панайотова
Източник: http://www.iflscience.com/brain/why-are-schizophrenia-and-smoking-linked
Substance Use Disorders Comorbidity in Schizophrenia, Hatice İmer Aras
Dusunen Adam Journal of Psychiatry and Neurological Scienceshttps
