Лимитите се завръщат, но ще се задържат ли?
През април 2024 г. Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни финансовите лимити на болниците, налагани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ, която надвишава обемите и стойностите, посочени в техните договори с касата, което беше обявено за противоконституционно.
Оттогава насам болниците генерират огромни преразходи в бюджета за болнична помощ, като за миналата година разходите надхвърлиха планираното с над 400 млн. лева, а към края на тази година се очертава дефицит от най-малко 270 млн. лева. За проблема управителят на НЗОК Петко Стефановски информира депутатите преди около месец и настоя за за мерки, които да гарантират спазването на бюджетната рамка.
Адвокатът по медицинско право Мария Петрова, един от юристите, които КС тогава призова да дадат становището си по казуса, сподели пред LEXMEDIKA NEWS, че и преди година, и сега, е против отпадането на лимитите.
„Чисто юридически, ако се върнем година назад, трябва да кажа, че КС за пореден път допусна въпрос, който най-лаишки можем да сведем до това дали болниците трябва да бъдат ограничени с лимит и дали това изискване в ЗЗО някак противоречи на Конституцията. През 2019 г. беше изменен ЗЗО и се въведоха нови възможности за начина, по който НЗОК планира, договаря и закупува своите услуги, защото, условно казано, тя се явява един посредник между здравно-осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ. В тази промяна на ЗЗО беше въведено едно ограничение, че касата няма да заплаща надлимитната дейност на ЛЗ, която обаче е извършена в нарушение на обема и предмета, заложени в техните договори. Не знам доколко е нужно да се връщаме на тази тема, защото през 2019 г. КС я разгледа и не се произнесе по чисто процедурни причини, но за мен не стои въпроса трябва ли да има лимити в болниците, защото закона за бюджета на здравната каса е ограничен за всяка година. Тоест, няма как да имаме планиране на бюджета на касата, ако нямаме планирано разходване на този бюджет и в този смисъл не смятам, че оспорваният член от ЗЗО противоречи на Конституцията. Но няма как да не отбележим поне няколко порока, а именно, че процесът на договаряне изначално е сбъркан и се стига до това, че определени ЛЗ могат да работят ВСМД, съответно високо струващи дейности и могат да си избират своите пациенти, докато една голяма част от здравеопазването в лицето на държавните, областните и общинските болници изнемогват и се създава огромен полюс, дисбаланс между тях, който е не толкова заради наличието на лимити, а заради порочния начин на договаряне и недостатъчната преселекция. Тъй като Касата няма достатъчно ясни критерии и методики, с които да може да „подбира“ според реалните нужди своите договорни партньори. Но делото е поставено на вниманието на КС, допуснато е и ще бъде разгледано“, каза тя.
Адв. Петрова: Отпадането на лимитите – едно безхаберно харчене на публични средства
Отпадането на лимитите остави без „спирачка“ харченето на парите на НЗОК. На практика се получи така, че първият по време, ствана и първи по право – всяка една болница, сключила договор с касата, ще може да „иска“ пари без прогноза и без план за плащания.
И тъй като НЗОК няма възможности да контролира всяка хоспитализация за необходимите индикации и да ограничи ненужните, през миналата година болниците отчетоха с 200 000 повече хоспитализации над заложеното в бюджета или 2.3 млн. хоспитализации.
Въпреки че НЗОК започна да се задъхва, разплащайки се с болниците, управляващите не направиха нищо, за да наложат механизми за контрол на разходите при приемането на бюджета на НЗОК за 2025 г.
Припомняме, че Бюджетът на НЗОК за 2025 г. е в размер на близо 9.5 млрд. лева, като близо половината от тях са предвидени за болниците – 4.1 млрд. лева. Само за първото тримесечие на 2025 г. са формирани 59 млн. лв. надлимитна дейност от болниците.
Икономисти и юристи, имащи отношение към здравеопазването, са убедени, че с тези темпове на разплащане НЗОК върви към сигурен фалит.
Попитана ще се „задържат“ ли лимитите сега, адв. Петрова отговори, че това, което прави решението уязвимо, е че текстовете не са гласувани на първо четене и са лесни за обжалване в съда.
Министерството на здравеопазването и НЗОК дадоха положителни становища по предложените поправки.
Предстои текстовете да бъдат окончателно гласувани на второ четене в пленарна зала.
