Строгият тон не е упрек, а форма на професионално лидерство, за овладяване на ситуацията
Време за четене 5 мин.
Казусът около „Майчин дом“ продължава да разделя обществото. Днес пред болницата в София ще се проведат два протеста. Един в подкрепа на родилката Антония Андонова – майката, която твърди, че е била подложена на физическо и вербално насилие от страна на д-р Ирена Шикова. Темата коментираха адвокатът по медицинско право Мария Петрова, психологът Анна Влаева и д-р Иван Вецев – завеждащ отделението по „Рискова бременност” в „Шейново”.
„Не трябва да конфронтираме лекари и пациенти с протести и контрапротести. Проблеми в здравеопазването има. Проблеми в комуникацията лекар-пациент има. Аз не ги отричам. Но те няма да се решат по този начин с хора, които излизат и казват „Искам да разбера истината”. Ако някой търси истината, нека да си подаде сигнал. Има разследващи органи, които се предполагат, че могат да стигнат до нея.
Когато обаче става въпрос за субективните усещания и възприятие на една страна, не можем по този начин да подклаждаме недоверието между лекари и пациенти, защото е изключително вредно”, заяви адв. Петрова. Според нея лекарите не са научени да общуват с пациенти.
Протестите и контрапротестите няма да доведат до нищо – нито ще се реши птоблемът, нито генерално ще допренесат до някаква промяна, само ще нагнетят напрежението и ще откажат и малкото останали специалисти да работят в стационар, допълни адвокат Петрова.
Решението е да идентифицираме проблемите. Аз дебело подчертавам, че комуникационен проблем лекар-пациент има, но за всичките години на обучение, никой не е обърнал внимание на това. Никой не е учим медиците, в това число и лекарите на комуникация с пациента. Насложените с годините недобри практики на общуване (обръщение на лекар към пациент с „котенце“, „майче“, „първескинята“, „майкаТа“ и др.) с нищо не подобряват ситуацията, напротив!, добави още адв. Петрова.
„Не бива да виждаме тази вендета по медиите, и ако СЕМ се намеси в това едностранно да се представят факти, ще е добре.“, каза адв. Петрова.
По думите ѝ в много случаи лекарите са ощетени -дали от това, че трябва да пазят лекарска тайна и могат да изложат публично факти, дали, защото има досъдебно производство и законът им забранява да го направят, но не ограничава близките на жалващия се да го правят, поясни адвокатът по медицинско право.
Що се касае до назначената проверка от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, адв. Петрова смчта, че тя е една институция, която по начина, по който работи, не може да даде какъвто и да е резултат, защото нейният „началник“, и този на държавните болници, е един и същ. Отделно от това, основно задължение на агенцията е да следи за медицинските стандарти, а такива липсват по ред специалности.
„Проблемът е, че се очаква от ИА „Медицински надзор“ да проверява по един казус в неговата по-скоро морално-етична страна. Тук трябва да се намеси деонтологията или етичната комисия към съответната колегия на БЛС. Еричните комисии в България на са обучени както са етични правила, нямат процесуален ред, по който да провеждат, да го наречем в кавички „разследване“. Т.е. те нямат процедурни правила да привикат едната страна, да изслушата аргументите, нямат правилник за етично поведение и да се ограничат до това, да подобрят комуникацията и етичните стандарти.“, поясни адв. Петрова.
„Това лично аз съм го изпитвала като майка. Бях в много емоционално състояние, защото пометнах. Тогава помня, че лекарката ми каза, че е станало заради грип. До ден днешен тези думи са ми в главата. Минаха две години и оз отново забременявам и семейството ми отново е с грип. При което аз се сринах. Отидох при нея на преглед и ѝ казах, че аз отново ще загубя детето по същата причина. Тя ми заяви, че преди 2 години не е казвала такова нещо. Тоест, моят мозък е искал да чуе или да си оправдае, защото аз не го искам. Защото съм под голям стрес. Защото мен ме е страх. А страхът е такава емоция, която те кара да виждаш и чуваш иллюзии. Така че, това, което е изпитала родилката, то за нея е абсолютна истина“, обясни психологът Анна Влаева.
Д-р Шикова: Никога не съм докосвала жена по лицето в практиката си
„Отношенията лекар-пациент са ядрото на нашата медицинска практика, но в контекста на раждането тази връзка е наситена с емоции. Тя включва не само физическото оцеляване, но оставя и дълбоко психическо преживяване у жената. Понякога болката на родилката е толкова силна, че парализира нейната воля. Ролята ѝ на активен участник често става второстепенна. Понякога в акушерството има моменти, в които има висок риск, жената изпада в паника, тогава строгият тон не е проява на лошо отношение, а инструмент за възстановяване на контрола” смята д-р Вецев.
Д-р Вецев беше категоричен, че за поставяне на обезболяващо е важно не само желанието на раждащата, а преди всичко етапа на раждане, нейното и на плода състояние. „Има един отрязък от време, когато епидуралната нестезия може да се използва за намаляване на стреса и болката, но ивда момент, в който родилката щше остане без упойка, в който болката ще е силна, но необходима за нейното активно участие в раждането, за да се избегнат интервенции като приложение на вакку екстракция или форцепс, да се мобилизира и от второстепене участник в раждането да се превърне в първостепенен. Не може да има нормално раждане без активното участие на мйката. Строгият тон не е упрек, а форма на професионално лидерство, за овладяване на ситуацията“ – каза той.
