Д-р Шикова: Никога не съм докосвала жена по лицето в практиката си

Аз никога не съм си позволила Антония да я навиквам. Никога не съм докосвала жена в практиката си по лицето. Така д-р Ирена Шикова, акушер-гинеколог от „Майчин дом“ коментира в „Денят започва“ обвиненията от родилката Антония Андонова за лошо отношение по време на раждане.

Близки на родилката организират протест в нейна защита. Те настояват и за отнемане на правото на медицинския специалист да практикува. Протестът е насрочен за вторник под надслов „Стига насилие над родилки! Подкрепи Антония!“, и ще се проведе пред „Майчин дом“. Организатор на недоволството е близък на жената, сигнализирала за случая, който съобщи пред БНТ, че има свидетел на раждането, който щял да потвърди думите на Антония.

„Знаете ли, аз не се страхувам от това дали има или няма свидетел, защото първо уважавам безкрайно историята на тази жена. Аз самата съм раждала по стечение на обстоятелствата без упойка. Също преносена бременност. Не се притеснявам изобщо дали има или няма свидетел, защото аз ѝ благодаря искрено за възможността да мога да разкажа историята, така както тя премина през моите очи и очите на пет човека екип. Радвам се, че бяхме екип на това раждане, което раждане криеше през цялото време и доста опасности, които трябваше да бъдат съобразени, както при всяка родилка.“

Д-р Шикова разказа детайлно как е минало раждането и какви опасности е криело.

„Пациентката беше обезболена на 5 см разкритие, което е практика в медицината, в акушерството. Имайте в предвид обаче, че упойката е нещо прекрасно за пациентката. Тя много улеснява преминаването през началните болезнени контракции, но тя си има също своите условия. Как да бъде сложена, кога да бъде сложена втора доза, ако е необходима и тогава и да се предотвратят евентуални усложнения от това. Никога не съм докосвала жена в практиката си по лицето.

– БНТ: Тоест не сте я удрила? Отричате това?

– Единственият ми вербален контакт с Антония беше след мой преглед, когато бяха минали 2 часа от упойката, тя беше на много голямо разкритие. Почти пълно, но много високо стояща глава на плода. Тя започна да крещи и да рита, да казва, и е нормално това, аз също съм го правила – „Искам пак упойка“. Имаше остатъчна от предходната. Аз я хванах за лявото коляно, разтърсих я, казах „Антония, много ви моля, чуйте ме, искам да ви обясня какво предстои. Ще видите, имате хубави тазови възможности, ще го излъжем това бебе да мине. Много високо стои главата. Слагайки втората доза упойка, намаляваме страшно много силата на контракциите. Не е сигурно дали ще може главата ефективно да слезе, да премине през плоскостите на таза, защото има специфика по начина, по който тя преминава в диаметрите си и в плоскостите на таза.“

Лекарката подчерта, че отказът от упойка има своите медицински показания.

„И недейте да забравяте, че свърхпредозиране и свърх упойка може да направи страхотен кръвоизлив след самото раждане. През цялото време се мисли за няколко неща, които не винаги могат да се изкажат и да се обяснят и невинаги могат да бъдат разбрани от пациента. В цялата си практика, както и в момента, аз винаги съм търсила съдействието на жената и контакта с нея. Това е, може би, единствената ситуация в медицината, в която ти си зависим от поведението на пациента. Пазиш неговия живот, пазиш живота на плода от евентуални усложнения, дори и от смърт. И много често този контакт с родилката е невъзможен. Те са много чувствителни, психо-емоционалното им състояние е различно от нормалното. Това са, иначе, прекрасни жени. Обяснявам го, защото много искам да се чуе това от аудиторията. Помолих я, бяха точните ми думи, почти, може би, защото мина време, но аз си спомням това раждане, защото вложих много усилия в него, ние очаквахме едър плод. Помолих я, много те моля, послушай ме. Ще стане раждането, а сложа ли втора доза упойка, тя трябва да стои легнала. Аз имаха нужда тя да стане, дори да клекне няколко пъти. Защото при клякането се увеличава предно-задния размер на таза и аз имам възможност главата на плода да прилегне до изхода на таза. Аз исках да я мотивирам, даже бях в умолителна позиция. Имаше едно столче – табуретка в залата за раждане. Бях седнала там, ставайки и я наблюдавах. Не съм се отделяла от нея последния час и нещо, защото исках да видя дали бебето ще може да слезе достатъчно до изхода на таза, така че тя да започне да усеща съответни напъни.“

Д-р Шикова е категорична, че не е обиждала Антония и не се е държала грубо.

„Аз никога не съм си позволила Антония да я навиквам. Думи от сорта, простакеса, чух ги, прочетох ги някъде и ти не си подготвена за раждането, никога не са били в моя речник и знаете ли защо? Защото аз не смятам, че една пациентка, жена може да бъде подготвена за раждането. Жените са с различен праг на болка, различно усещане към обстановката и ситуацията, различни възприятия и интерпретация на тази ситуация. Аз нямам в речника си тези думи, първо. И второ, аз не съм съгласна, че една жена може да бъде подготвена за раждането.“

Според близките на Антония обаче вербално и физическо насилие е имало. Твърдят, че с тях са се свързали десетки жени, които са преживели подобно отношение от д-р Шикова.

„Оказва се, че със споделянето в социалните мрежи на случая на Антония по моите канали, ние отворихме кутията на Пандора. Десетки жени, които стана жертва на вербално и физическо насилие от д-р Ирена Шикова в „Майчин дом“, споделиха своите истории. Много други жени споделиха колко проблеми са имали по време на раждане. И се оказва, че това не е инцидентен случай, това си е пандемия. Ние събираме всички тези доказателства, събираме всички жени, които утре на протеста, 18.30ч. пред „Майчин дом“ ще споделят своите истории с конкретната докторка“, каза Мартин Попов, организатор на протеста в подкрепа на Антония Андонова.

Той обясни защо пациентката подава сигнал две седмици след случилото се.

„На 25 юни, когато се е родил детето, тя е получила вербално и физическо насилие от доктор Ирена Шикова от „Майчин дом“. По време на целия процес на раждане, тя се е държала изключително арогантно, обидно, дори с шамари, не ѝ е давала възможност за упойка, после са ѝ сложили някаква малка част. Целият акт на раждане, който е най-съкровен за една жена, е минал брутално и това със сигурност ще ѝ остави някаква травма за цял живот. Още когато разбрах за случая, я помолих, я попитах дали иска да излезнеме, да пуснеме жалба и да се бориме това нещо, да видим какво точно се е случило, органите да вземат отношение по случая. Разбира се, може да си представите, като всяка една родилка в момента, в който роди, най-малко тя се страхува за бебето си. Второ, в момента, веднага след ражданете, 2 седмици по-късно, тя има нужда да преживее тази травма, да минем някакво време, ето защо 2 седмици по-късно, излиза със становище. Днес ще пуснем жалба в „Майчин дом“, ще пуснем в Асоциацията, сдружението на докторите, по-законовия ред ще минем през целия процес.“