Спешната помощ – завареното дете на здравеопазването – проблеми от 30 години
Време за четене 3 мин.
Спешната помощ години наред тушираше несъвършенствата в цялата здравна система. Тя е лесно достъпна и безплатна за всички – здравносигурени и неосигурени, уплашени, самотни, когато не могат да се свържат с личните си лекари.
Проблемите се задълбочашат все повече в последните 30 години, но решение не идва.
Когато човек прецени, че е в животозастрашаващо състояние, има две възможности: да се обади на телефон 112 и да повика линейка или да отиде в спешен приемен портал към болница.
Повикването на линейка става с обаждана на 112 и свързване с оператор към Национална система 112 към МВР. Операторът, който не е медицинско лице, се опитва да осъществи конферентен разговор с медик от Спешната помощ. Ако това не е възможно, сигналът се предава писмено.
Тогава медиците го категоризират – спешен, което означава, че линейката трябва да пристигне за осем минути, неотложен – линейката трябва да пристигне за 20 минути и стабилен – линейката трябва да пристигне до два часа.
Справка на столичната Спешна помощ показва, че 70% от подадените сигнали в София не са спешни. Но пациентите не дължат такса. Според справка на здравното министерство няма и наложени глоби.
Ако решите да отидете в Спешен приемен портал в болница, отново ще бъдете прегледани. Но болницата може да ви таксува, ако състоянието не е спешно.
Най-сериозен е проблемът в град София. Сериозен недостиг, макар и не толкова голям, има в Търговище, Смолян, Сливен и Перник.
Ето какво се случва в цифри в някои от големите градове у нас. Заедно с колегите от страната се опитахме да видим цялата картина.
Навсякъде ситуацията е динамична и всеки град е измислил схема, с която да успява да си върши работата. В София, например, за целия град средно има по 10, 12 екипа в линейките.
По данни на Спешната помощ има дни и с осем линейки, дори с шест. Но здравното министерство изчислява, че средно има по 14 екипа. Минимумът за цялата област са 25, като всеки ден е различен по разпределение.
В ЦСМП-Пловдив разполагат със седем екипа за сигнали в града – при нужни осем. Както и 14 екипа за областта. От Спешна помощ съобщиха, че имат нужда от поне 15 лекари и още толкова медицински сестри. За тази година няма нито един новопостъпил лекар в Спешна помощ.
В ЦСМП-Варна са сформирани 18 мобилни медицински екипа за дневни смени и 17 за нощни смени. От центъра в морската столица уточняват, че имат 28 незаети щатни бройки за лекари.
В ЦСМП-Бургас – 22 екипа на смяна. Комбинират лекарите, за да разполагат с повече екипи и се налага да работят повече.
ЦСМП-Русе поддържа денонощно на разположение 11 екипа за областта. Има масов недостиг и на лекари.
В Центъра за спешна медицинска помощ-София има над 200 незаети щатни места. Общият щат е над 900.
От Министерството на здравеопазването обясняват, че професията е непривлекателна за младите заради враждебно отношение на пациенти, стрес и непознати условия, при които трябва да взимат решение.
Министерството се опитва да ги мотивира с финансово подпомагане на специализацията, увеличение на заплатите и организиране на обучения.
„Ние в Спешна помощ използваме основно лекари, които работят, а лекарят, когато отиде на такова спешно повикване, то дали е спешно, или не – той ще трябва да окаже тази помощ. Когато лекарите в тези звена бъдат заменени с парамедици, тогава силно ще се ограничи използването на спешната помощ при реално не толкова спешни ситуации“, каза още той.
По думите му професията трябва да стане малко по-атрактивна – със заплати, допълнителни дежурства и други.
