Законът за лечебните заведения… този, който го е писал, е бил достатъчно неграмотен да напише….
„Проблемът е, че всяка една институция в България има своите правомощия. За да го илюстрирам добре – както не може митничар да ви спре на магистралата и да ви направи проверка на колата, както не може пътен полицай да проверява границата – не всяка институция може да влезе навсякъде, колкото и да се иска. И ако едно подобно заведение не притежава регистрация като хоспис, като дом за медико-социални грижи или като дом за възрастни хора, единственият орган, който може да се намеси в случая, е прокуратурата с органите на МВР“, каза адвокатът по медицинско право Мария Петрова в студиото на „България сутрин“.
Така адв. Мария Петрова започна коментара си по тема, която разтърси страната с една ужасяваща история за незаконните старчески домове в старозагорското село Ягода. Общо 75 възрастни хора и такива с различни психични заболявания са държани при условия, които нарушават всички човешки права.
За нея случаят не е изолиран, а е показателен за по-дълбок и системен проблем в България, а именно пълната липса на ефективен контрол, адекватна регулация и държавна грижа за най-уязвимите хора в обществото.
„Законът за лечебните заведения… този, който го е писал, е бил достатъчно неграмотен да напише следното: хоспис е лечебно заведение, когато в него медицински специалисти осъществяват определена дейност спрямо лица. А когато в него не се осъществява – то тогава какво е? То тогава не е лечебно заведение“, отбеляза адв. Петрова пред Bulgaria ON AIR.
Тя подчерта, че има голяма разлика между регламентираните хосписи и онези места, които подвеждат близките на възрастните хора с обещания за грижа, но по същество предлагат просто легло в замяна на месечна такса. За да се предпазят, семействата трябва да изискват лицензи, да проверяват дали заведението е регистрирано в официалния регистър на лечебните заведения и да изискват договор, който ясно посочва какви услуги ще се предоставят, с какъв персонал и при какви условия.
„Проверява, който е регистрирал, а когато заведението не е регистрирано, тогава се получава така…“, каза адв. Петрова.
„Това е една къща за мъчение, това е един социален затвор. Защото тези хора са си плащали, вероятно още получават пенсии, които някой разходва. Никой възрастен човек, без значение от здравословното му състояние, не заслужава да бъде оставен в такова положение. Държавата бездейства. Гласно вземат знайни и незнайни организации пари за разни неща – доклади, обучения, това и онова“, каза още адв. Петрова.
Адвокатът смята, че държавата в голяма степен е абдикирала от ангажиментите си. Милиони се наливат в обучения, доклади и проекти, но реална грижа и контрол липсват. А в същото време, семействата са оставени да избират между това да изнемогват с грижите за болен човек у дома или да се доверят на неясни и често нелегални структури.
Решението според адв. Мария Петрова не може да бъде козметично. Необходими са спешни и дългосрочни промени:
- Законодателни промени в дефинициите за хосписи и палиативни грижи
- Строги изисквания към инфраструктурата на такива заведения
- Въвеждане на регулация и обучение за професията „болногледач“
- Даване на възможност за самостоятелна практика на сестри, фелдшери и акушерки
- Закриване на паразитиращи институции, които само усвояват средства без резултат
Гледайте целия разговор във видеото.
