Цигарата – бавен удар по мозъка и паметта

Тютюнопушенето остава водеща предотвратима причина за редица тежки заболявания. По повод Световния ден без тютюнев дим медици от ВМА подготвиха серия от публикации с цел повече информираност и подкрепа към отказа от вредния навик.

В целия свят, независимо от бързоразвиващите се технологии, тютюнът все още остава един от най-разпространените стимуланти, водещи до привикване и зависимост. Димът, генериран при изгарянето му е токсична смес от около 7000 химикала, от които 4500 са токсични, а около 70 са канцерогенни. Изследователите предполагат, че тютюневите токсини (включително винилхлорид-рисков фактор за рак на мозъка, циановодород и арсен) могат да са свързани с намаляване на обема на мозъчния паренхим. Тютюнопушенето оказва отрицателно въздействие върху развитието на нервните структури, невротрансмисията и когнитивните функции, казва доц. Стефка Мантарова, началник на Клиника по нервни болести на ВМА.

Известно е, че тютюнопушенето е важен, но за съжаление трудно контролиращ се рисков фактор за мозъчносъдови заболявания, деменция, множествена склероза и нарушения на съня.

Мозъчно-съдови заболявания

• Употребата на тютюн е важен рисков фактор за появата на инсулт, мозъчни аневризми и субарахноидален кръвоизлив.
• Пушенето на дори една цигара дневно увеличава риска от развитие на коронарна артериална болест и мозъчен инфаркт.
• Пасивното пушене повишава общия риск от инсулт с 45%
• Активните пушачи обикновено имат по-висок риск за исхемичен тип нарушение на мозъчното кръвообращение и то с оклузия (запушване) на голям кръвоносен съд, което е свързано с тежка инвалидизация.
• Тютюнопушенето удвоява риска за криптогенен исхемичен мозъчен инсулт, особено при мъже на възраст 45-49 години .
• Рискът за субарахноидален кръвоизлив при активни пушачи се увеличава от 2- до 4-кратно. По-висок риск за хеморагичен инсулт имат и по- младите хора, употребяващи цигари.
• Няколко проучвания последователно показват, че настоящите пушачи са изправени пред по-висок риск от повторен инсулт в сравнение с бивши пушачи и такива, които никога на са пушели. Нещо повече рискът от рецидив е пряко свързан с броя цигари на ден.
• Освен това настоящите пушачи имат по-лошо функционално възстановяване спрямо непушачите и са в по- голяма степен инвалидизирани. Те по-често страдат и от слединсултна депресия
• Доказано е, че спирането на тютюнопушенето намалява риска както за инсулт, така и за сърдечно-съдови инциденти до нива, близки до тези на хора, които никога не са пушили.

Деменция

• Има доказателства, че употребата на цигари е свързана с по-бързата прогресия на вече появило се леко когнитивно увреждане (ЛКН) и преминаването му в деменция. При пушачите с ЛКН се установява по-рязък спад в обема на енториналния кортекс.
• Други проучвания също подкрепят негативното влияние на тютютневия дим с промени в хипокампа (основната мозъчна структура за паметовите процеси) и намален метаболизъм на глюкозата в мозъка. Много е вероятно тютюнопушенето да оказва влияние върху генетичните фактори, свързани с развитието на деменция.
• Най- голям риск за развитие на деменция имат хората, които са започнали да пушат в ранна възраст.
• Нови доказателства с предполагат, че спирането на тютюнопушенето може да редуцира риска от деменция.

Множествена склероза (МС)

• Тютюнопушенето може да бъде рисков фактор за МС.
• Активните пушачи имат по-чести пристъпи спрямо непушачите
• Употребата на цигари предразполага към по-бърза прогресията на заболяването, нарастване на неврологичния дефицит и ранното преминаването от пристъпно-ремитентна към вторично прогресираща форма на болестта.
• Пациентите с МС, които са активни или пасивни пушачи имат по-висока честота на депресия, докато по-високата честота на тревожност е характерна само за активните пушачи с МС. 

Нарушения на съня

• Пушачите са по-предразположени за развитието на сънна апнея, нарушено дишане по време на сън, безсъние и лошо качество на съня. Последните са рискови фактори за много хронични заболявания като затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, диабет и депресия.
• По-чести при пушачите са и парасомниите, бруксизма и синдрома на неспокойни крака.

Със сигурност спирането на тютюнопушенето е превантивен механизъм за предпазване от някои неврологични заболявания, а неговото отказване след вече появило се неврологично страдание би донесло само положителни ефекти по отношение на възстановяването и хода на болестта.